— Очаквах подобен отговор — подхванах аз, без да се развълнувам. — Неотдавна произнесоха вашето име пред мене и аз също тъй енергично отрекох да ви познавам.
— Аз също не ви познавам.
— Все пак, изглежда, че е невъзможно повече да останете неизвестен за мен, както и аз да остана непозната за вас. Поради какви обстоятелства? И аз самата не зная точно. Изглежда, че от четири години и половина вашето име е свързано с моето. Или по-точно казано, от четири години и половина аз съм била ваша съпруга, а вие мой съпруг.
Започнах да се смея, защото това, което казвах, ми се виждаше извънредно забавно; Лицето на Кристиан Андерсон обаче запази цялата си сериозност.
— Не — повтори той, — не ви познавам.
— И аз не съм ваша жена, нали?
Той направи ужасено движение.
— Не!
— О! В това и аз съм сигурна — отвърнах весело, — защото сега ви виждам за първи път в живота си!
— Да!
— Но понеже аз съм Симон Монтаняк и понеже изглежда, че преди четири години вие сте се оженили за една жена, носеща това име, идвам да ви помоля да не ми отказвате някои сведения, необходими, за да се уреди това положение.»
— Какво положение?
— Това, което ме прави ваша жена въпреки волята ми.
— Не, това не е вярно!
— Моля, имам документи, които доказват, че съм свързана с вас в брак, който не съм сключвала.
— Аз също.
— Вие не сте ли женен?
— Женен съм.
— Името на вашата жена не е ли Симон Монтаняк?
— Да, това поне е така!
— Е, добре, това име е моето.
— Невъзможно!
— Извинете, но…
— Не, това е лъжа!
— Лъжа! Погледнете тези книжа.
— Излишно! Тези книжа са подправени!
— Как?… Подправени!
— Да.
— А защо?
— Защото аз не съм се оженил за вас.
— За мене самата, не! Но трябва да има някаква грешка…
— Не, няма никаква грешка!
— Все пак, вижте сам и се уверете…
Подадох, му всички книжа, които господин Даржил ми бе приготвил.
Той ги отблъсна презрително.
Неговата невъзмутимост започна да ме дразни все повече и повече. Лицето ми бе пламнало вече и неусетно бях повишила гласа си.
— Все пак, господине, понеже се касае наистина за вас, «Кристиан Андерсон», и за мен, «Симон Монтаняк», вие не можете да ми откажете необходимите обяснения.
— Не съм се оженил… за вас! — потвърди той енергично. — Аз не ви познавам. Моята жена е едно великолепно създание… много хубава, много елегантна… вие не й приличате по нищо.
Силна червенина покри лицето ми. Скромното ми облекло и непретенциозният ми вид не можеха да очакват никакъв комплимент, но думите, които този човек каза, бяха твърде жестоки и обидни за всяко женско честолюбие.
Тази неочаквана обида ме обърка. Не знаех вече какво да кажа, когато домакинът стана.
— Както виждате, излишно е да настоявате…
— Какво значи това?
— Значи, че не желая да си губя времето да ви слушам.
— Слушайте, господине, вие сякаш не гледате сериозно на моето посещение?
— Разбира се, че не гледам сериозно.
— Грешите, защото съвсем не е достатъчно само да отричате. Аз не идвам в Стокхолм, за да искам да се признаят правата ми на онеправдана съпруга… За тези ми права не ме е ни най-малко грижа! Това, което искам и което ще преследвам докрай, е анулирането на този смешен брак.
— Наистина, мисълта, че мога да се оженя за вас е много смешна.
— О, излишно е да се подигравате, господине. Иронията ви граничи с грубост. Не ви познавам и нямам никакво желание да ви опозная повече. Но пак твърдя, че аз съм Симон Монтаняк, единствената и истинската, която има право да носи това име. Ако, не зная поради какви обстоятелства, вие и жена ви сте сметнали за нужно да използвате моето име, ще протестирам в съда и ще получа справедливост.
— Много говорите!… Всички французойки ли са толкова приказливи? — започна спокойно той.
— Те умеят не само да говорят, но и да действат — отвърнах аз ядосана. — Особено когато тяхната чест е поставена на карта.
Той започна да се смее.
— Вашата чест! Не знаех, че името на Кристиан Андерсон може да хвърли петно върху която и да е жена.
— Във всеки случай, трябваше аз да го пожелая, а не да ме принуждават да го нося въпреки волята си.
— Шантаж! — процеди той със стиснати устни и с неописуемо презрение.
— Как?… Шантаж! — възкликнах аз възмутена.
— Да. Няма нищо вярно във всичко, което вие говорите.
Обстоятелството, че този човек се съмняваше в думите ми, ме накара да изляза вън от себе си.
— Но аз не измислям нищо. Ето документите: разгледайте ги! Защо отказвате да ги погледнете?
Той запали цигара и после натисна копчето на звънеца.
— Сега ще наредя да ви изхвърлят навън — обясни невъзмутимо Кристиан Андерсон. — Омръзна ми да слушам вашите истории.