— Излишно е да прилагате насилие спрямо мене — заявих аз, изведнъж успокоена. — Оттеглям се, но вие ще съжалявате, господин Андерсон, че не уредихме тази работа по-приятелски.
Междувременно прислужникът се появи.
— Изпратете посетителката — каза господарят му.
Без да го поздравя, с вирната глава и като се стараех да имам съвсем непринудено държание, напуснах кабинета. Но у мене вилнееше буря и когато се озовах на улицата, почувствувах, че се задушавам от ярост.
— О, този отвратителен човек! Какъв грубиян! Какъв простак! Да посмее да ми каже, че лъжа, че правя шантаж!… Е, добре, ще видим!
Казват, че нормандците са заядливи и имат слабост към спорове и процеси. А аз, по баща и майка, произлизам от чисто нормандски родове. Дали поради това през последните часове, докато вървях наслуки по улиците на Стокхолм, в главата ми се въртяха непрекъснато кроежи за дела, обвинения и страшни глоби и наказания?…
Ах! Какъв хубав скандал желаех да направя на него и на жена му!
Толкова бях разгневена, че този ден не обядвах и едва надвечер, след като гневът ми малко се поуспокои, се сетих, че след сутрешната чаша мляко не бях сложила нищо друго в устата си.
Преди това, унесена в ядовитите си мисли, вървейки без да си давам сметка накъде отивам, бях стигнала почти до другия край на Стокхолм и трябваше да взема такси, за да се върна.
Глава VI
Когато вечерта след този неспокоен ден се озовах сама в стаята си, обзе ме потискащо обезсърчение.
След изживените часове на нервност и напрежение, настъпи реакция. Почувствувах се безсилна и огорчена.
Образът си, който зърнах в огледалото, също допринесе за това обезсърчение. Погледнах се с такива очи, с каквито не се бях гледала никога досега.
Като че едва сега забелязах, че черната, старомодна и овехтяла рокля не ми стоеше никак хубаво, въпреки извънредната си чистота.
Освен това отдавна износената шапка, солидните ми, но груби обувки, закърпените ми ръкавици, скромната сребърна брошка на якичката, всичко това заедно ми придаваше твърде незначителен и жалък вид.
Почувствувах се унизена пред собствения си образ и сълзи измокриха страните ми. Нищо чудно, че надменният Кристиан Андерсон се бе отнесъл с такова презрение към мене. Как можеше той да повярва на думите на някаква си одърпана и бедна чужденка, която идваше да го уверява, че е негова жена? Какво доверие можех да му вдъхна аз? Рядко ли на хорските врати похлопват мошеници, които по един или друг начин се опитват да им изтръгнат пари?… При това, когато човек има пред себе си един непознат, той съди за него преди всичко от външния му вид.
Всички тези отчайващи размисли ме караха да съжалявам, че не се бях показала малко по-съобразителна. За нещастие, едва сега си спомних и съветите на моя хотелиер в Еврьо:
«Преди всичко, не се опитвайте да отидете някъде, където предварително не сте сигурна, че ще бъдете добре приета… Гледайте винаги да бъдете препоръчана. Ето, писмото, което ви давам, ще ви отвори вратите на един от най-добрите и солидни хотели. Не забравяйте, че се намирате в чужда страна, където никой не ви познава и всеки ще ви гледа с недоверие.»
Наистина, съветите на добрия хотелиер бяха разумни, но аз съвсем ги бях забравила.
Господин Даржил ми беше отворил вратата на бюрото на Бьорнсон и без моята непростима прибързаност всичко щеше да се уреди мирно й тихо и аз нямаше да бъда изпъдена от къщата на Кристиан Андерсон.
Споменът за тази обида ме накара да се изчервя. Бях изпъдена от една къща, аз, едно почтено момиче!
Спах неспокойно, преследвана от неприятни мисли, а на сутринта рано-рано скочих от леглото.
Не зная дали е вярно, че утрото носи съвет, но във всеки случай, струва ми се, че аз се събудих с взето вече решение. Облякох се бързо, излязох и тръгнах из модните магазини.
Вечерта на същия ден, когато се озовах отново в стаята на хотела си, бях заобиколена от множество пакети и кутии с най-разнообразни големини. Бях успяла да се сдобия с няколко рокли и шапки. Не бях забравила също да си накупя бельо, чорапи и обувки, но затова пък кесията ми бе олекнала повече от четири хиляди франка.
Докато разопаковах всички накупени неща и ги нареждах в гардероба, човек можеше да ме чуе да мърморя ядовито:
— Ах, на вас ви трябва външен блясък, господин Андерсон!… Добре, ще се погрижа да ви хвърля прах в очите, щом това ви харесва!… Хубава и елегантна! Значи жена ви била хубава и елегантна!… Е, добре, с вашите пари и аз ще стана, ако не хубава, то поне елегантна, господин Андерсон!… И това ми било писател, психолог, познавач на човешката душа!… Не може да различи едно почтено момиче от една авантюристка!…