— Дори и тогава — отвърна шведският адвокат и прибави. — Подобни книжа могат да бъдат подправени. Това не бива да се забравя.
— В такъв случай и писмото от господин Даржил може да бъде подправено.
— Разбира се! Тъкмо поради това вчера по желание на господин Андерсон аз проверих произхода му.
— Вие сте успели да проверите, че това писмо е изпратено действително от моя нотариус? — промълвих аз изненадана.
— Да, чрез телеграма поисках да ми се потвърдят главните пасажи.
Останах поразена от толкова много предпазливост. Без да забелязва моето учудване господин Бьорнсон продължи:
— Понастоящем господин Андерсон и аз не се съмняваме вече във вашата истинска самоличност. Вие действително сте госпожица Симон Монтаняк, за която господинът е смятал, че се жени преди четири години…
— Как?… Вие сте смятали, че се жените за нея? — повторих аз, без да разбирам нищо.
— Да. Кристиан Андерсон се ожени за Симон Монтаняк, която и да беше девойката, която носеше това име.
Кристиан Андерсон кимна утвърдително.
— Нищо, съвършено нищо не разбирам — заявих аз. — И понеже не знам изобщо как се е сключил този странен брак, бъдете така добри да ме осведомите, господа.
— Тъкмо това смятам да направя с разрешение на господин Андерсон — заяви Бьорнсон.
След като се замисли за миг, той започна да разказва.
Бьорнсон беше около петдесетгодишен човек, явно добре изпечен в работата си. Държанието му беше обиграно и свободно, гласът му — приятен. Вероятно той умееше да вдъхва доверие у клиентите си. Зад привидната си и подмамваща благост той беше твърде делови човек, който вземаше присърце интереса на клиентите си, повече от тях самите може би, и беше страшен и опасен противник.
В този момент неговите спокойни и учтиви думи, неговият приятен глас ме предразположиха и създадоха около мене атмосфера на доверие и надежда. Струваше ми се, че се намирам в присъствието на втори господин Даржил и че когато съм с него може да ми се случи само нещо добро.
В това примирително състояние на духа аз слушах обясненията, които той ми даваше.
— Принуден съм да ви предам всичко накратко, но затова пък ще започна доста отдалече. Ще трябва да освежа спомените ви за вашата майка и за кръстника ви… Преди около двадесет и пет години този последният, Шарл дьо Флоран, поискал да се ожени за вашата майка, Валентин Д'Ерньовил… За нещастие, политически разпри разделили двете семейства. Нито бащата на Шарл дьо Флоран, нито този на Валентин се съгласили да дадат благословията си за тази женитба. Прочее, Валентин Д'Ерньовил станала госпожа Монтаняк, а Шарл дьо Флоран останал ерген. Той имал сестра, Жана, няколко години по-възрастна от него, омъжена за един шведски учен: Нилс Андерсон, баща на Кристиан, тук присъствуващ. При това Шарл дьо Флоран бил едновременно кръстник и вуйчо на Кристиан Андерсон. Доловихте ли досега връзките между различните лица, които са пряко и непряко отговорни за брака, сключен от моя клиент?
— Да, долових.
— Трябва да се отбележи все пак, че тези подробности имат относителна стойност, понеже освен старият Раул дьо Флоран, баща на Шарл и дядо на Кристиан Андерсон, всички други лица са покойници и вие двамата сте единствени потомци на семействата Д'Ерньовил и Дьо Флоран.
— Ясно ми е.
— Това, което е важно да се знае, е, че преди пет години, при смъртта си, Шарл дьо Флоран остави десет милиона и никакви преки наследници… Със завещание той правеше Кристиан Андерсон свой пълен наследник, но при известни условия, от които най-важното беше неговият племенник да се ожени за неговата кръщелница Симон Монтаняк, като й признае една сума от деветстотин хиляди франка за зестра. Доста трудно е да се обясни защо покойният е определил тъкмо това условие, вместо да завещае направо на вас тази сума. Може би той се е страхувал завещанието да не бъде оспорвано от стария Флоран. Действително, от изложението на последните му желания личи, че той никога не е простил на баща си, задето го заставил да се откаже от брака си с жената, която обичал. Изглежда също, че той е останал ерген не толкова поради своята нещастна любов, колкото за отмъщение, за да лиши стария Раул дьо Флоран от всяка надежда да види рода си продължен. И наистина, със смъртта на Шарл родът Дьо Флоран угасна… Във всеки случай, каквито и да са подбудите, който са накарали вашия кръстник да направи подобно завещание, едно нещо е сигурно, и то е неговото, ясно изразено желание вие да се омъжите за Кристиан Андерсон.
— Значи той е искал да свърже в брак една потомка на рода Д'Ерньовил с един потомък на рода Флоран — усмихнах се аз.