— Точно така. В едно много сърдечно писмо до своя племенник той го молеше да сключи този брак, като твърдеше, че той има в лицето на неговата кръщелница една прекрасна и съвършена жена. Накратко, господин Андерсон, който обичаше много своя вуйчо, бе очарован от това своего рода посмъртно отмъщение, чийто изпълнител щеше да бъде той, и прие жената, която неговият роднина му завещаваше.
— Той прие жената, но заедно с нея и десетте милиона — забелязах аз с лека подигравка.
— Естествено — отвърна невъзмутимо Бьорнсон, — понеже те влизаха в условието.
По време на всички тези обяснения Кристиан Андерсон, седнал в едно кресло на другия край на стаята, прехвърлил крак върху крак, изглеждаше съвършено чужд на разговора, който се водеше пред него.
Слушаше ли той или мисълта му се носеше някъде далече, извън стените на тази стая?
Нищо не можеше да се разбере от неговото безразлично държание. От време на време той се заглеждаше във върха на обувката си, а понякога очите му не се откъсваха от високия прозорец.
— От всичко, което чух досега — забелязах аз след обясненията на адвоката, — не можах да разбера как господин Кристиан Андерсон е могъл да сключи този брак без аз да узная нищо и най-вече, без аз да присъствам на церемонията.
Като задавах този въпрос, аз очаквах отговора почти със страх, защото в този миг изведнъж ми се стори вероятно предположението на господин Даржил:
«Вие може да сте се омъжили от детинщина… от незнание… или така, за да извършите някоя лудория…»
Но господин Бьорнсон бързо разсея този мой страх.
— Най-трудно е да се отговори тъкмо на този ваш въпрос, защото работата е там, че доверието на господин Андерсон е било измамено. За да се ожени за вас, той трябваше да ви познава, а за да ви познава, необходимо беше да се обърне към настойника ви… А именно настойникът ви, един мошеник всъщност, е скроил цялата работа и устроил измамата, като е представил друго лице вместо вас! Бертхайм дойде в Стокхолм и доведе със себе си едно хубаво младо момиче, което ни представи за Симон Монтаняк. И през ум не ни мина да правим каквато и да е проверка. Нямаше никакви причини да се съмняваме в думите на вашия настойник. Каква полза можеше да има той от едно подставено лице? Моят клиент се ожени за жената, която Бертхайм ни представи. Тя беше млада и хубава…
— Зная, хубава, руса и много елегантна! — прекъснах го аз с лека подигравка, като хвърлих бърз поглед към Кристиан Андерсон, чието изражение оставаше невъзмутимо.
— Виждали ли сте я? — запита изненадан Бьорнсон.
— Не… но господин Андерсон ми изтъкна вече качествата на съпругата си.
Господин Бьорнсон поклати глава.
— Уви! Нейните качества се ограничаваха само с външността й. Тя беше кокетка, разточителна, нервна, своенравна… Изобщо имаше непоносим характер. След един месец съпружески живот домът на господин Андерсон се превърна в истински ад.
Не можех да не погледна отново към Кристиан Андерсон. Откакто Бьорнсон говореше за неща, които го засягаха пряко, той бе станал и крачеше с едри стъпки насам-нататък из стаята. Единствено очите му, станали още по-твърди, й стиснатите му устни показваха, че той не пропускаше нито дума от това, което говореше Бьорнсон. За миг аз се учудих, защо той не го помолеше да мълчи и да не разказва тези неща от интимния му живот.
Но за да може адвокатът да си позволява да говори така, двамата мъже трябва да се бяха предварително споразумели, още преди моето идване, да се засегнат тъкмо тези въпроси, защото Бьорнсон продължаваше спокойно разказа си, като че заинтересуваният го нямаше.
— За да не причини на дядо си, Раул дьо Флоран, задоволството, което би му доставил един развод между неговия внук и дъщерята на Валентин Д'Ерньовил, моят клиент скри от всички тайната рана, която опустошаваше семейното му огнище и в продължение на две години търпя този ад. Положението щеше да продължава, ако недостойното създание, което бе заело вашето име, един ден не бе напуснало дома на съпруга си, отнасяйки сто и шестдесет хиляди франка в ценни книжа, принадлежащи на моя клиент и неблагоразумно оставени в чекмеджето на писалището му. Оттогава тя се скита неизвестно къде и ние чухме да се споменава за нея само веднъж и то от Бертхайм, който изиска за нея издръжка, като ни заплаши със скандал, ако не задоволим неговите искания.
— Не виждам какъв интерес е имал моят настойник от тази измама? — забелязах аз.
— Трябва да се предполага, че е имал някаква полза — заяви Бьорнсон. — Но в това отношение трябва да се задоволим само с предположения. Бертхайм е бил от еврейски произход, но е станал френски поданик за удобство в работите си. Трябва да е бил извънредно алчен и не особено съвестен по отношение на средствата, с които си е служел. Той се е надявал, че моят клиент, уморен от непоносимото държание на жена си, ще се реши най-после да поиска развод, а в такъв случай господин Андерсон щеше да бъде принуден да изплати деветстотин хиляди, признати за зестра. Без съмнение, по-голямата част от тази сума е щял да вземе Бертхайм, а не жената. Тази жалка жена игра чудесно ролята си, но случаят пожела непоколебимата воля на господин Андерсон да провали сметките на тези мошеници.