— Напротив, намирам, че това е от голямо значение.
— А защо? — запитах аз малко надменно, понеже този спор, засягащ моята физика, започваше да ме дразни.
— Защо?… Защото, когато вие сте венчани…
— О, венчани! — надсмях се аз.
— Венчани, разбира се! Имате и граждански, и религиозен брак!… И нещо повече, вие сте обвързани и от една морална връзка. Свързва ви волята на вашите близки, които са желаели този брак и са ви го наложили. Прочее, от това трябва да се заключи, че преди да се разтрогне този брак, както желае госпожица Симон, преди да заживеете чужди един за друг, както предлага моят клиент, вие трябва по-напред да се уверите, че не сте в състояние да живеете заедно.
Общо възмущение накара Кристиан Андерсон и мен да се изправим.
— Никога! — възкликнах аз.
— Невъзможно! — прибави Андерсон.
— Защо «никога», защо «невъзможно»?… — запита Бьорнсон. — Вие не се познавате, разбирам, но ето, тъкмо сега ще се опознаете, както вашите родители са искали. И понеже смятам, че вие и двамата сте добре възпитани и почтени хора, убеден съм, че съвсем честно ще направите този опит. Това е най-логичното заключение, което се налага от вашето приключение.
От учудване занемях. Гледах ту Бьорнсон, извънредно спокоен, ту Андерсон, който зле сдържаше нетърпението си.
— Извинете, драги господин Бьорнсон — каза той явно сърдит, — но аз съвсем не очаквах от ваша страна подобно предложение, което е извън уговореното от нас. Вие можехте да се посъветвате с мен, преди да го направите. Аз бях страшно нещастен след тази проклета женитба… сега едва започвам да живея по-спокойно. Лудост би било да ме подлагате на нови изпитания, като вмъквате в живота ми тази госпожица, с която…
Бьорнсон го прекъсна живо.
— Спрете, Андерсон! Не започвайте отново да си разменяте комплименти с госпожица Монтаняк. Разберете ме, вие не познавате тази девойка и тя не ви познава: никой от двамата не трябва да съди за другия само по едно първоначално впечатление.
— Бьорнсон, вие злоупотребявате с пълномощията, които съм ви дал! — възкликна гневно Кристиан Андерсон.
— Това е само за ваше добро, драги приятелю, вярвайте ми. Но понеже е възможно всеки от вас да има лични съображения, поради които отблъсква моите съвети, предлагам ви, ако искате, да изслушам поотделно и единия, и другия. По този начин всеки ще може да говори, без да бъде притесняван от присъствието на другия.
Кристиан Андерсон прие веднага това предложение. Явно беше, че предлаганото от Бьорнсон разрешение съвсем не му харесваше.
От своя страна и аз виждах безполезността на подобен опит. Никой довод не ми се виждаше достатъчно убедителен, за да може да промени решението ми спрямо този човек, когото случаят бе изпречил на пътя ми.
Бьорнсон отвори вратата и ме покани да го последвам.
— Заповядайте, ако обичате, минете в този салон госпожице Монтаняк. В това време аз ще говоря с господин Андерсон. Веднага след това ще имам честта да изслушам и вас.
Поклатих глава, защото се съмнявах, че Бьорнсон ще постигне какъвто и да е успех.
— Смятам, че това последно изпитание е излишно. Никога няма да призная, че съм съпруга на един мъж, когото не съм си избрала.
Но Бьорнсон ме побутна към салона и каза:
— Хайде, мое дете, искам от вас да се подложите на това последно изпитание в памет на покойната ви майка и на кръстника ви, който толкова много ви е обичал. Сигурен съм, че и господин Даржил, ако беше тук, нямаше да ви даде друг съвет.
— Добре, ще видим какво ще излезе — примирих се най-после аз.
Минах в салона, а Бьорнсон затвори грижливо вратата зад мен.
Глава VIII
Не зная точно колко трая разговорът между двамата мъже. Във всеки случай времето ми се видя доста дълго, макар че го употребих за непрекъснато преповтаряне на решението, което вече бях взела.
Не искам и не мога да приема да живея с този човек!
Най-после вратата се отвори и Бьорнсон се появи. Отново влязох заедно с него в кабинета, където Андерсон вече го нямаше. Заключих, че той също не бе оставил да го убедят и си е отишъл.
— Размислихте ли върху това, което поисках от вас преди малко, госпожице Симон? — запита веднага Бьорнсон.
— Да. Размислих… и колкото и още да размишлявам, пак няма да мога да променя решението си. Изпитанието, което вие предлагате, ще претърпи пълен неуспех. По всичко си личи, че вашият клиент и аз сме хора, които не са в състояние да постигнат разбирателство по никакви въпроси. Ние не си приличаме нито по темперамент, нито по чувства. Никога не бихме могли да бъдем на едно мнение…