— Е, какво решихте?
Направих уклончив жест и не знаех просто къде да погледна. Искаше ми се да скрия лицето си от проницателния му поглед, за да не долови той борбата, която се водеше у мен.
— Вярвайте, мило дете, това, което искам от вас, е за ваше добро.
— Вярвам ви, господине, понеже виждам, че вие само потвърждавате желанията на майка ми… Реших да се подчиня на нейната последна воля и да пречупя собствените си чувства. Разбирам, че такъв е синовният ми дълг.
— Значи, вие приемате най-после?
— Да, приемам. Преди да разтрогна брака, който ме свързва с Кристиан Андерсон, ще се опитам да преценя дали наистина ми е невъзможно да стана негова жена.
Бьорнсон ми протегна ръка.
— Чудесно, мое дете! Сигурен бях, че няма да откажете да направите този разумен опит.
— Но какво мисли по този въпрос господин Андерсон? — запитах аз. — Не го виждам тук… Той трябва да е отказал!
— Нищо подобно. Той прие също като вас!
— Прие! — възкликнах учудено аз. — С какви доводи си послужихте пред него?
— Със същите, които употребих и пред вас, само с тази разлика, че пред него изтъкнах последното желание на вуйчо му. А сега — продължи той и в същото време се запъти към една завеса, която скриваше врата, водеща към друга стая — мога да го повикам щом вече се разбрахме.
Но изведнъж Бьорнсон се обърна, върна се назад и се наведе към мене, за да ми говори съвсем тихо, като че се страхуваше да не бъде чуто това, което щеше да ми каже. Той помоли:
— Преди да приключим нашия разговор, мила госпожице, ви моля съвсем честно да се опитате да обикнете Кристиан Андерсон. Най-вече, обещайте ми, че няма да се отчайвате от студенината и безразличието, които той може да проявява отначало… Вие трябва да накарате вашия съпруг да ви обикне… Трябва — настоя той. — Той е добър мъж, с който ще можете да бъдете щастлива. Дайте ми честната си дума, че няма да пренебрегнете никакво средство, за да го накарате да ви обикне.
Погледнах Бьорнсон малко уплашено.
— Никога няма да съумея да го направя, особено ако той продължава да бъде тъй студен и надменен! Невъзможно ще ми бъде дори да се опитам…
— Невъзможно! Жените трябва да изхвърлят тази дума от речника си. За женския чар и ловкост всичко е възможно. Направете от това въпрос на лично честолюбие! Постигнете го на всяка цена. Това ще бъде само във ваш интерес. Хайде, обещайте ми, че ще се опитате да накарате вашия съпруг да ви обикне.
Той говореше с такава молба и аз разбрах, че имаше сериозни основания, за да настоява. Нещо ми подсказваше, че ще бъде в мой интерес да му се подчиня.
— Ще се опитам, обещавам ви — уверих го аз сериозно.
— Значи имам честната ви дума — каза той, като стисна ръката ми.
Сега вече той отиде да повика Кристиан Андерсон, който чакаше в друга стая.
Щом влезе отново в кабинета, младият мъж отправи остър и проницателен поглед към мен. Като видя зачервените ми очи, той вероятно отгатна отказите, които отначало бях противопоставила на доводите на Бьорнсон и затова се обърна към него рязко:
— Е, какво има?
— Госпожица Монтаняк е готова да изпълни последните желания, изразени от майка й!
— Какво значи това?
— Значи, че тя няма да се опитва да разтрогне този брак преди вие двамата взаимно да сте си дали сметка, че наистина е невъзможно да продължавате да живеете заедно.
— Но готова ли е тя да ме последва в моя дом и да заеме там мястото, което законно й принадлежи?
Трепнах изненадано, но Бьорнсон стисна успокоително ръката ми и ме погледна умолително.
— Без съмнение — отвърна той вместо мене, защото всекидневния допир при един такъв общ живот ще бъде и за двама ви най-добрият начин да се опознаете и оцените взаимно. Освен това, смятам, че госпожица Симон ще се намира в много по-удобно положение, ако живее при съпруга си в неговия дом, отколкото ако продължи да бъде компаньонка при чужди хора.
Кристиан Андерсон се обърна към мене:
— На същото мнение ли сте, госпожо?
— Да, ако това е и вашето мнение, господине! — отвърнах аз малко смутена.
Той се поклони пред мене без особена любезност, но не и със студенина.
— Благодаря на госпожа Андерсон, че приема такова изпитание. Впрочем, надявам се, че всичко между нас ще се уреди добре, в интерес и на двама ни.
Аз се изчервих малко, когато го чух да ме нарича «госпожа Андерсон», име, което досега Бьорнсон не бе посмял да ми даде.
Впоследствие, като размислих, разбрах че той, произнасяйки това име, бе държал да подчертае, че приема у дома си законна съпруга, а не младата или стара, хубава или грозна, обикновена жена.