Колата потегли наново и след десет минути спря пред къщата, която преди два дни бях напуснала с толкова неприятно чувство.
Глава IX
Ние едва се бяхме озовали на площадката пред входа и вратата се отвори. Появи се старият прислужник, когото вече познавах.
Кристиан Андерсон му подаде куфарчето и после се обърна към мене:
— Бъдете добре дошла госпожо, в този дом, където днес имам честта да ви въведа. Държа да се извиня пред вас за лошия прием, който ви беше оказан преди два дни. Надявам се, че като приемете най-искрените ми извинения за тази неокачествима грешка, вие ще имате добрината да не ми се сърдите дълго.
Не мога никога да се сърдя някому, който признае открито вината си. Бях много трогната от намерението, което бе продиктувало тези думи още от първите ми стъпки в неговия дом. И макар че в неговия извънредно учтив тон не се долавяше никаква топлота, аз стиснах леко ръката, която той ми протегна, за да го уверя, че настоящата му любезност заличава всички други спомени.
Влязохме в широкото и ярко осветено преддверие.
Старият прислужник се спря и се обърна към господаря си в почтително очакване на нареждания.
— Олаф — каза Кристиан Андерсон, — водете ни към апартамента на госпожата.
— Апартамента на…? — запита старият човек, който сякаш не бе разбрал.
— На госпожата — отвърна господарят му малко остро. — Нима не знаете къде се намира апартаментът на господарката ви?
— Нека господинът да ме извини — възкликна старият прислужник, докато се изкачваше бързо по широката стълба, — но аз в никакъв случай не съм забравил къде е апартаментът на госпожата, понеже всяка сутрин чистя благоговейно стаите и си казвам, че все един ден господинът ще доведе другарката в живота си за свое щастие и за щастието на семейството, на което служа предано от толкова години.
Кристиан Андерсон го прекъсна с известно снизхождение:
— Господи, колко сте бъбрив, клети ми Олаф! Хайде елате да видите дали всичко е на ред в тези стаи и запалете един хубав огън в камината, защото тези помещения отдавна не са обитавани и трябва да са хладни.
Старият Олаф побърза да запали навсякъде лампите.
Отначало под силните струи светлина можах да доловя само, че всичко — мебелите, стените — беше покрито със светла коприна. Големи огледала отразиха образа ми от всички страни. Видях само, че се намирам в богато нареден салон, защото очите ми не се спряха на никакъв отделен предмет. Стоях сред тази стая и се чувствах малко смутена от този разкош, сред който бях попаднала тъй внезапно.
Старият прислужник стоеше изправен насреща ми, сериозен, със скръстени ръце и ме наблюдаваше мълчаливо.
Смятам, че отстрани ние двамата трябва да сме представлявали доста забавна гледка: старият прислужник в екстаз, а аз доста смутена от неговото внимание.
— Е, Олаф, огъня?… Какво чакате? — разнесе се резкият глас на господаря.
Но изглежда, че старецът бе свикнал на много снизхождение от страна на младия си господар, защото дори не се помръдна след тази забележка.
— Боже мой, възможно ли е — заговори той сам на себе си — да видя най-после със собствените си очи тъй очакваната господарка на този стар дом! Вие казахте «госпожата» и аз се страхувах, че не съм чул добре… Уплаших се, че старата ми глава не е разбрала добре. Аз моля младия си господар да ми потвърди още веднъж радостната новина.
Той се бе обърнал отново към Кристиан Андерсон и очакваше тревожно отговора му.
Съпругът ми повдигна рамене малко нетърпеливо и отвърна:
— Е, добре, да! Ето госпожата, единствената, истинската госпожа Андерсон, тази, която чакахте отдавна и чието място тук е определено от четири години… Толкова, доволен ли сте сега?
— От четири години — отговори старецът, като че търсеше разрешението на тази загадка. — Единствената, истинската госпожа!… Истинската…
И като че изведнъж той бе разбрал всичко, което господарят му не обясняваше, защото добави:
— Извинете ме, господарю, но вие трябва да кажете на вашия стар Олаф, който ви е отгледал, дали вашето сърце днес е тъй изпълнено с радост, както сърцето на вашия слуга, който най-после вижда този дългоочакван миг?
Облак премина по лицето на младия човек.
— Но разбира се, Олаф, разбира се! — постара се да каже той, колкото можеше по-весело — Нима би могло да бъде другояче, когато водя в къщата си истинската господарка на дома, след като една жалка интригантка бе злоупотребила с моето доверие и бе заела нейното място?
— Тогава, понеже сърцето на младия ми господар е наистина щастливо, изказвам му най-топлите си благопожелания.