Обърнах се към Кристиан Андерсон, като очаквах да доловя в погледа му същата мисъл, но той не ми обърна никакво внимание.
Поставил ръце на гърба си, той разглеждаше една малка картинка, окачена на стената на височина на човешки ръст, точно над леглото.
Докато стоях неподвижна и се колебаех как най-добре можех да постъпя, той се обърна към мене и ми посочи с пръст картинката, която гледаше.
Отдалече зърнах само една женска глава, но като се приближих, потреперих.
От нежния пастел се усмихваше образът на обичната ми майка.
Стори ми се, че скъпата покойница ме посрещна в тази стая и че нейното присъствие я направи привлекателна и близка.
Изненадата ми от присъствието на този портрет в тази стая беше толкова голяма, че пребледнях и усетих краката ми да се подкосяват. Опрях се на облегалото на близкото кресло и прошепнах:
— Майка ми!… Как така?…
Той ми обясни невъзмутимо:
— Тези стаи бяха мебелирани преди четири години за кръщелницата на моя вуйчо, която щеше да ми стане жена. Съвсем естествено беше, че те бяха украсени с портрети, скъпи на тази, която щеше да ги обитава.
Малко кръв нахлу в лицето ми. Помислих си с възмущение за жалката жена, която бе посмяла да си присвои моето име.
Вероятно Кристиан Андерсон отгатна мислите ми, защото каза:
— Спомням се, че «тя» не забеляза този портрет първия път, когато влезе тук… Трябваше дори да й го покажа. Нейният безразличен отговор трябваше да ме накара да заподозра подлата измама, на която бях жертва.
— Нима откакто «тя» си е заминала не сте променили нищо в тези стаи, наредени за «нея» и обитавани от «нея»?
— Имате грешка! Наредени за вас и обитавани от друга с измама — поправи ме той спокойно. — Не, нищо не е променено тук. Аз бях твърдо решен да не скъсвам веднага връзките, които ме свързваха с една Д'Ерньовил. И както виждате, направил съм добре, понеже вие дойдохте да предявите правата си на съпруга, които ви бяха похитени от една друга.
— Да предявя права? Да предявя! — прошепнах аз. — Не, струва ми се, че аз дойдох по-скоро, за да изискам свободата си!
— Както и да е, важното е, че сте тук! — заяви той малко нетърпеливо и надменно. — Можете да проверите, че всичко тук ви очаква: гардеробите са пълни с бельо с вашите инициали и около себе си вие ще намерите не един семеен спомен.
— Много съм ви благодарна, че сте ми определили тези стаи, макар че преди малко се колебаех дали да остана тук.
— Защо?
— Те ми се видяха твърде разкошни за няколкомесечното пребиваване във вашата къща.
— Кажете по-добре, че не ви се ще да останете тук, защото тези стаи подчертават твърде много качеството ви на съпруга… Сигурно бихте предпочели някоя по-скромна стая?
— Действително — признах аз откровено. — Ние двамата можехме да скрием от заобикалящите ни законната връзка, а също и споразумението, което ни събра под един и същи покрив.
— Не съм на вашето мнение — отвърна той сухо. — В случая не можеше да се мине с полурешения. В качеството си на какво друго, освен на съпруга, можехте да влезете в моя дом? Аз отдавна съм излязъл от възрастта, в която бих имал нужда от гувернантка като вас… Или пък бихте предпочели да минете за някое приятно и временно приключение?…
— О! — възкликнах аз силно изчервена. — Единственото ми желание беше да мина незабелязана през това кратко изпитание.
— Това е, защото гледате на бъдещето само от един ъгъл: според вас това приключение ще трае кратко. Но аз гледам по-другояче на него и затова не искам тази, която е предназначена да носи моето име може би за цял живот, да се озове някога в положение, което да даде повод за нежелателни разисквания. Прочее, моля ви, още от днес във всичко да постъпвате така, като че сте свързани с мене завинаги.
И понеже неволно махнах с ръка в знак на протест, той добави:
— Може би работите няма да се развият така. Във всеки случай, нека от първия ден да действаме тъй, че да не провалим бъдещето. Разбрано, нали?
— Нека да бъде така, както вие желаете, понеже аз самата съм съвършено непозната в Стокхолм й в случая може да пострада само вашето име.
— Точно така разбирам нещата и аз.
Той погладена часовника си и прибави:
— След половин час ще поднесат вечерята. Дотогава ще ви оставя тук. Старият Олаф ще бъде на ваше разпореждане. Разполагайте с него без страх. Той ще ви постави в течение на навиците на къщата. Сигурен съм, че ще бъде щастлив да бъде причислен към вашата лична прислуга.