— Моля ви, кажете им… всичко… всичко, което не мога да изразя поради малките ми познания по шведски език.
Той се усмихна, понеже отгатна моето смущение.
— Чакайте, сега ще ви ги представя поотделно…
Той изреди имената и службите на всички и аз отново стиснах ръцете им.
После Кристиан Андерсон додаде:
— А сега, можете да се оттеглите, приятели. В чест на новата ви господарка тази вечер ще имате шампанско, а на края на месеца ще получите двойна заплата.
— Да живее госпожата! — възкликнаха всички радостно.
После, след като отправиха нови усмивки и приветствени думи към мене, те излязоха весели.
Когато си отидоха, аз се обърнах към домакина:
— Благодаря ви, че им обещахте двойна заплата. Без това сигурно нямаше да им се видя особено блестяща с моето скромно облекло; под тази силна светлина трябва да съм изглеждала крайно незначителна.
— Това е вярно — отвърна той без да мигне дори. — Тези тъмни дрехи са ужасни при силна светлина. Но утре вие ще получите багажа си и ще можете да облечете нещо по-подходящо.
О, какви мисли извикваше в главата ми този въпрос за облеклото!
Седнахме на масата. От време на време долавях погледа на Кристиан Андерсон да се спира с особена настойчивост на мене.
Високото огледало до бюфета отразяваше моя образ. Неволно неведнъж хвърлях тревожни погледи.
Виждах едно светло лице, по-скоро дребно, под гъстите тъмни коси. До тъмния плат белотата на кожата ми изпъкваше още повече.
Общото впечатление не ми се видя неприятно. Намирах, че тази вечер съвсем не бях грозна. Защо тогава очите на събеседника ми бяха тъй учудени и любопитни без всяко притеснение? Въпреки смущението, което те ми причиняваха и което Кристиан Андерсон не можеше да не забелязва, тези очи се спираха постоянно на, мене.
О, може би, защото Кристиан Андерсон ме виждаше за първи път без шапка!
Без съмнение така видът ми се променяше и затова той ме гледаше по този начин. За миг дори ми се стори, че в зениците му блесна весел пламък, лека усмивка заигра по устните му, която след известно време завърши, в тих, почти подигравателен смях.
Тутакси се изчервих, защото просто не знаех как да се държа пред този човек, който като че се подиграваше с мене.
Той схвана веднага моето учудване.
— Не можете да си представите колко странно намирам нашето положение — каза той най-после, когато прислужникът, който ни обслужваше се бе отдалечил. — Знаете ли, като ви гледам така насреща си с мъка се уверявам, че не сънувам! Вие сте ми толкова непозната, че сега, когато ви видях без шапка, едва можах да ви позная. И въпреки това аз току-що ви представих за моя съпруга и вие ще живеете под един покрив с мене! О, ако днес по пладне, когато обядвах сам на масата, ми бяха казали, че ще се случи подобно нещо, в никакъв случай нямаше да повярвам! Това е толкова смешно и толкова невероятно, че звучи като приказка! Съгласете се, невъзможно ми е да не се смея!
И той избухна в неудържим смях. При това този смях беше весел, младежки, закачлив!
За пръв път забелязах, че Кристиан Андерсон всъщност никак не беше стар.
Но той продължи да говори на тази тема, защото без съмнение, се забавляваше да разисква за странността на нашето положение.
— Едва сега открих, че вие сте тъмнокоса и слабичка, докато аз предпочитам… точно обратното! Вие се изчервявате много лесно, просто за нищо, а понякога очите ви, както са кротки, изведнъж започват да мятат мълнии. Какви са вашите вкусове, вашият характер, вашите навици? Не зная нищо, нищо! Вие сте една загадка и все пак вие сте тук пред мене и аз ще трябва да свикна с вас и да приема вашите вкусове и вашите недостатъци така, както ако бях ви избрал измежду всички жени, който познавам.
— За съжаление, това се отнася и за мене!
— Естествено, не отричам, че вашата съдба е подобна на моята, но съгласете се, че нашият съюз е най-необикновеното приключение, което човек може да си представи.
— Толкова необикновено, че сърцето ми се свива от тревога пред дните, които ще последват.
— О, аз не се тревожа за това. Малко ме е грижа за утрешния ден. Тази вечер виждам само смешната страна на нещата.
— Не намирам цялата работа да е толкова забавна — казах замислено аз. — Действително, вие не ме познавате, но поне имате опит в живота, имате увереността, която дават парите и силата, която иде от общественото ви положение и писателската ви известност. Каквото и да се случи, сигурен сте, че ще излезете невредим от това приключение.
— Докато вие? — запита той.
Мъка помрачи очите ми.
— Аз съм сама! — отвърнах аз с тих глас. — Съвсем сама! Нямам приятели, нямам подкрепа, нямам семейно огнище… нищо, абсолютно нищо, което би могло да ме свърже с живота или да ме спаси, ако ме обземе отчаяние… Слушайте, дори ако ви хрумне да приключите това… приключение, както вие казахте… за да престане да ви досажда моето присъствие, достатъчно би било да ме премахнете чисто и просто и после да скриете някъде моите жалки останки… Никой, уверявам ви, никой няма да се сети да се обезпокои за моето отсъствие.