— Давам ви честната си дума, че господин Бьорнсон никога и с нищо не е накърнявал вашите интереси.
Той замълча. Бръчка на недоволство прорязваше челото му.
— Ще попитам самия Бьорнсон — изведнъж процеди през зъби той. — Ще видим дали той не е действувал срещу мене.
Внезапно си помислих, че намесата на Кристиан Андерсон може да ме лиши от благосклонността на Бьорнсон. Адвокатът сигурно щеше да се ядоса на мене, задето го бях направила подозрителен в очите на един ценен клиент, защото без съмнение, «моят съпруг» беше такъв.
— Понеже вие като че придавате голямо значение на нещо, което на мене ми се вижда съвсем второстепенно, струва ми се, че ще бъде по-добре да ви повторя думите на господин Бьорнсон. Така поне ще можете да се уверите, че не се касае за нищо сериозно.
Неговият малко остър поглед се взря в очите ми, като че искаше да се увери дали ще кажа истината. Но аз бях решила да разсея всяко недоразумение и устоях на този изпитателен поглед.
— В края на разговора ни господин Бьорнсон много настоя аз да не пренебрегна нищо, което би могло да осигури нашите добри отношения.
— Повторете точно неговите думи! — настоя той.
— Бьорнсон ми каза: «Вие трябва да се опитате честно да обикнете вашия съпруг».
— Само това ли?
— О, не, той добави още и това: «Трябва да го накарате и той да ви обикне.»
В никакъв случай не очаквах, че думите ми ще имат подобно въздействие.
Кристиан Андерсон трепна от изненада. Тих смях, сух като свистене, излезе през стиснатите му устни.
— Охо, знаех много добре, че той ви е казал нещо необикновено! Наистина Бьорнсон е прекрасен: значи, вие трябва да се постараете да бъдете обикната от мене!
Той стана и започна да крачи нервно нагоре-надолу из стаята.
— На мене дава един съвет — продължи той, — а на вас поднася друг. А после със спокойна съвест си измива ръцете и не го е грижа, какво ще стане по-нататък!…
Стоях съвсем объркана от неговия неочакван гняв и се питах как можаха да го предизвикат няколкото думи, които бях произнесла.
— Е, добре! — възкликна той грубо, като се спря пред мене. — Какво чакате, та не се хвърлите на врата ми? Нима не сте способна, поне колкото всяка друга жена, да кокетничите и да изтъквате прелестите си? Нали са ви казали, че трябва да се постараете да бъдете обикната от мене.
— Не зная какъв смисъл придавате на съветите на господин Бьорнсон, които ми се видяха много разумни и уместни. Понеже ние и двамата приехме честно да направим опит, съвсем естествено е да вложим добро желание и големи усилия. Защо се учудвате от съветите на вашия адвокат? Ако той бе държал пред мене друг език, уверявам ви, че не бих го изслушала! Аз не съм дошла тук да се карам с вас. Намирам се под този покрив, само защото храня надеждата, че ще постигнем разбирателство и защото смятам, че така ще изпълня последното желание на майка ми.
Моите обяснения като че му направиха впечатление и той каза по-спокойно:
— Имате право. Само че аз не можах да овладея яда си при мисълта за тази любов, която той иска да ни натрапи. «Трябва да обикнете съпруга си и да го накарате да ви обикне.» Бьорнсон решава много лесно, като че се касае за нещо съвсем просто.
Вдигнах безпомощно рамене.
— Дано поне да съумеем да постъпим добре и да не съжаляваме за нищо.
— Дявол да го вземе! Питам се защо се тревожа за утрешния ден. Сега за сега, единствено тази вечер има значение. Ето че вече наближава единадесет часа. Съгласна ли сте да бъда тази нощ при вас?
Избухнах в смях, това предложение нямаше връзка с възмущението, което той изпитваше допреди една минута.
— Надявам се, че не говорите сериозно — отвърнах подигравателно аз.
— Напротив, говоря много сериозно. Ето един удобен случай за вас, за да изпълните съветите на Бьорнсон.
— Благодаря, няма да проявя толкова голямо усърдие.
— Как, отказвате? Никак не сте практична! Обзалагам се, че във вашия отказ чувствата все още играят голяма роля.
— Тъкмо защото липсват чувства, не искам да погледна сериозно на вашето предложение.
— Може би имате право и този път… Все пак вие не можете да ме упрекнете, че не съм направил опит за сближаване.
— О, напротив, аз съм ви много благодарна за това!
— Но при все това отказвате?
— И още как!
Полусериозно, полунамусено, той си наля втора чаша ликьор.
— Да допуснем, че съм ви предложил това, само с намерение да се подиграя с вас, ако вие приемете.