Внезапно на прага на стъклената врата се очерта силуетът на моя съпруг, предшествуван от една висока и доста хубава червенокоса жена, която вече бях забелязвала и на други места.
Изненадата ме накара да се отдръпна несъзнателно назад, сякаш да се скрия от новодошлите. И действително те не ме забелязаха. Едва забележимо мълчание последва тяхното появяване, като че те бяха добре известни на присъстващите.
Без ни най-малко смущение под погледите на петдесет чифта очи, устремени към тях, моят съпруг, извънредно любезен и внимателен, настани дамата на една маса, където нейната хубост и богато облекло можеха добре да се забелязват. После, съвсем спокойно, след като хвърли наоколо си изпитателен поглед, сякаш търсеше познати лица, той седна срещу нея.
Без повече да се занимава с тези, които ги заобикаляха, той поръча чай и сладки на двамата сервитьори, които бяха побързали да се притекат към тяхната маса.
След това, леко приведен към дамата, той й заговори оживено, без да обръща внимание на никого, изцяло погълнат от нея.
За първи път срещах Кристиан Андерсон вън от къщи, за първи път го виждах с жена. Трябва да призная, че никога не си го представях толкова свободен в държанието си, тъй усмихнат и оживен.
Изглеждаше съвсем различен човек от този, когото познавах. Откривах един нов Кристиан Андерсон: сияещ, приказлив, стараещ се да се хареса. За първи път забелязах, че той беше млад, пълен със здраве и с жизненост, че беше способен на възторг и че можеше да бъде привлекателен.
Поразена от това откритие, дебнех с любопитство движенията му, усмивките му, погледите, изражението му.
Какво впечатление правеше той на мен — законната му жена и законната му жертва, бих казала…
В този миг трябва да призная, че не бях в състояние да определя точно впечатленията си, защото у мене едно чувство надделяваше над всички други: страх да не бъда забелязана.
Въпреки това остро любопитство ме караше да стоя на мястото си и да наблюдавам това ново за мене същество, тъй различно от човека, когото познавах. Какво го караше да се променя така? Дали не беше присъствието на тази леко гримирана жена, чиято очебийна хубост привличаше доста голямо внимание? С какво удоволствие го слушаше тя!…
Тъкмо в този миг сервитьорът беше на една маса, съседна на моята и му направих знак да дойде.
Щом той се приближи, пъхнах в ръката му една банкнота и като посочих този, когото законът правеше мой съпруг, запитах тихо:
— Кой е този човек?
— Кристиан Андерсон, известният писател — отвърна той веднага.
— А жената? Вероятно е госпожа Андерсон?
— Не. Това е Оста Аси, прочутата артистка.
— Негова любовница?
— Да… Неговата главна изпълнителка, както казват.
— Тази връзка трябва да е добре известна?
— Да, всички знаят.
— Отдавна ли датира тя?
— От няколко години вече. Има пет-шест години, откакто ги виждам да идват тук заедно.
В това време повикаха келнера другаде и той си отиде. Впрочем вече знаех достатъчно. Докато той се отдалечаваше, аз си мислех:
Шест години! Значи, той е имал тази любовница още преди женитбата си… и продължава да я има…
Тъкмо тогава усетих у мен да се поражда особено чувство, което не беше любопитство.
Обзе ме странна тъга.
Бях свикнала с хладните обноски на съпруга си и никога не можех да си представя, че той може да се държи другояче към други хора или под влияние на други чувства.
И ето че сега го виждах весел и привлекателен до тази жена, която може би никога не беше го виждала студен и надменен, какъвто аз го познавах.
Сякаш някаква особена мъгла се надигна в мене и помрачи мислите ми. Обзе ме съжаление, че не бях съумяла като тази жена да предизвикам подобна усмивка на устните на този мъж и да запаля такъв гальовен пламък в очите му.
Не можах да не си кажа с горчивина:
На мен, почтената и честна съпруга — презрение и безразличие. На тази жена — внимание и любов!
Но тутакси се постарах да пропъдя тази досадна мисъл:
И таз добра! Нима ще започна да ревнувам? Нима беше възможно да изпитвам подобно чувство към един човек, чиято жена не исках да бъда? Какво ме бе прихванало така изведнъж… Откъде идваше това неочаквано огорчение?…
Взрях се жадно в себе си. Без престорен срам се опитах да си представя какъв би бил един интимен съпружески живот между нас и се запитах:
Бих ли желала да бъда на мястото на тази жена? Да приемам за себе си влюбените усмивки на тази мъжка уста, обещаваща пламенни целувки?