— В такъв случай, търсенията ни ще бъдат още по-лесни.
— Да се надяваме… Освен това, тук има една сметка за основните разходи, правени за вас в пансиона… Тези сметки спират точно преди четири години, откакто датира и женитбата ви…
— Странно, защото едва преди три месеца съм напуснала пансиона.
— Ще разгледаме и този въпрос… Ето този раздел е относно някой си Шарл дьо Флоран…
— Моят кръстник!
— Да, вашият кръстник. Този Шарл дьо Флоран е умрял през…
— Преди пет години.
— Да, през месец февруари. Но тази същата година има между разноските за вашето образование и една сметка за шест хиляди франка, изразходвани за едно пътешествие до Швеция… Значи, вие сте отишли в тази страна точно преди четири години и половина.
Действително, моят настойник настоя да направя това пътешествие, за да се разсея след смъртта на кръстника ми, за да видя нови страни, за да обогатя познанията си по шведски език, от който имах известно понятие, понеже кръстникът ми, не зная защо, имаше интерес към него и се стараеше да събуди интерес и у мене.
— Сама ли пътувахте?
— Не, придружаваше ме една от учителките в пансиона.
— О, значи сте били придружавана?
— Да… но защо се чудите?
— Нека да продължаваме… Спомняте ли си по кое време направихте това пътешествие?
— През голямата ваканция. През юли, август и септември.
— Сигурна ли сте?
— Напълно.
— Е, добре! — възкликна тържествуващо той. — Същата година на 23 юли вие сте се венчали за господин Кристиан Андерсон. Ето, това може да се докаже с документите, които са налице! Преписът във френски превод на брачното ви свидетелство, заверен и достоверен и друг един препис на шведски, заверен от господин Бьорнсон, адвокат в Стокхолм. От тези документи се разбира, че на вас ви е призната за зестра една сума от около един милион франка.
— Това е невъзможно, не се отнася за мен!
— Вижте, уверете се сама — каза той и ми подаде двата листа. — Всичко е напълно редовно и в изправност. Щом знаете и малко шведски, ще можете да сверите документите.
Все по-смаяна, все по-развълнувана прочетох двата документа. На всеки ред виждах името си, свързано с това на Кристиан Андерсон и буквите започваха да се въртят пред очите ми.
Боже мой! Боже мой! Какво значеше това? Аз бях омъжена, аз, която никога не бях дори флиртувала с някой мъж! Аз, в чиято памет нямаше никакъв спомен, никакъв образ!
Не, това беше лудост!
Обзе ме внезапно отчаяние и сълзи бликнаха от очите ми. Имах чувството, че съм сама и безсилна пред някаква голяма опасност.
— Виждам — казах аз, като оставих книжата на писалището, — виждам, по всичко личи, че съм така да се каже «омъжена» и трябва да е напълно законно, щом вие го твърдите. И все пак кълна ви се, господине, не разбирам, не зная какво значи всичко това. Не, не се отнася за мен! Не може да се касае за мен!
Сълзите в очите ми трогнаха господин Даржил. Той протегна ръка към мен.
— Успокойте се, дете мое. Ако има някаква грешка, ние ще я открием. Вие може да не знаете нищо, но господин Кристиан Андерсон трябва да знае за какво се касае. Ще разпитаме него.
— Кой е този човек, чието име ми преписват? Швед? Но какъв е, дали е почтен човек?
Той повдигна рамене.
— Тук е посочен само като писател, а това не обяснява нищо. Във всеки случай, парите, които той признава при женитбата, показват, че трябва да е доста богат. При това рентата от четиридесет хиляди франка годишно, която той ви плаща от две години…
— Каква рента? — прекъснах го аз. — Никога не съм получавала никакви пари!
— Ах! Това е пък още нещо! Според книжата, които притежавам, и според посочените цифри от Бертхайм, видно е, че от две години вашият съпруг ви отпуска годишна рента от четиридесет хиляди франка.
— Казвам ви, че до мене не е достигнал нито франк от тези пари! И това доказва, че се отнася до друго лице.
Нотариусът поклати глава.
— Въпреки това, сигурно е, че Бертхайм е дал на адвоката от Стокхолм два пъти квитанции за суми от по четиридесет хиляди франка. Както виждате, вашият настойник е бил в течение на вашата женитба. На него е било известно името на Кристиан Андерсон и той е знаел какви връзки са ви свързвали с него.
— Човек може да полудее от тази история! — въздъхнах аз и прокарах ръка по челото си. — Как да ви убедя, че съм права, господине? Чакайте, вие казвате, че съм се венчала преди четири години на 23 юли?
— Да, точно така.
— Е, добре, същата година, в Руан, аз се явих на изпит за по-горните класове. Преди да продължим, запитайте учителките от пансиона. Те ще ви потвърдят, че съм отраснала там, че съм ги напуснала едва при пълнолетието си и че е невъзможно да се омъжа по времето, за което говорите.