— Без съмнение! Това са първите задължения на една жена, която уважава себе си…
— Виждате ли! Сама признавате!
Усмивката ми се засили.
— Не бих спорила за нещо, което е толкова естествено — заявих бавно аз. — Нито бих го отричала. Аз не позволявам вие да имате съпружески права над мен, но твърде много се гордея със собственото си достойнство, за да
Обстоятелството, че проявявах толкова добро желание и примирителност след един разговор, започнал толкова бурно, като че задоволи моя събеседник. Но в същото време леката предизвикателност в моя глас накара очите му да заблестят неспокойно.
— Значи — продължих аз, — ето че сега между нас са добре определени вашите права над мен и моите задължения към вас, нали?
— Но аз не мислех, че изобщо ще има нужда да бъдат определяни!
— Аз също, признавам го! Като ви последвах в тази къща смятах, че ние взаимно ще се придържаме към общоприетите правила в тази област и въпреки това…
— Въпреки това?
— Вече непрекъснато говорите за вашите права и за мои задължения, но… не и за обратното!
— Какво искате да кажете?
Той ме гледаше с очи, разширени от съвсем искрено учудване.
Започнах да се смея и смехът ми прозвуча остър и подигравателен.
— Какво искате да кажете? — повтори той.
— Почти нищо! Вие не позволявате аз да приема от ръката на един мъж светена вода в черквата, готов сте да вдигнете скандал, задето този същият мъж се е осмелил да ме погледне и да ме поздрави най-почтително и о, каква дързост, да ми каже, че тази сутрин службата била хубава… Какви основателни упреци срещу мен, нали?… А вие в същото време…
— Аз?
— Да, вие! Съвсем естествено е вие да прекарвате цялото си време вън от къщи, около любовницата си, нали?
— О! — каза той, като отстъпи крачка назад, съвсем изненадан от това нападение.
— Но, да — настоях аз, — на мене всичко ми е известно!… Съвсем естествено е, нали, вие да излизате с тази жена, да се показвате с нея на обществени места, за да могат хората да виждат едновременно госпожа Андерсон, седнала сама на една маса, и съпруга й, заедно с госпожа Оста Аси, на друга маса, излагащ без свян връзката си с хубавата любовница!
Млъкнах, защото изведнъж се обърках пред разстроеното лице на съпруга си. Не бях разчитала на подобен успех.
Името на Оста Аси сякаш му беше нанесло страшен удар. Не бе останала и следа от надменността му. Той ме гледаше блед и смутен, докато най-после промълви:
— Оста Аси! Кой ви каза?
— Никой… Или по-скоро всички! Един ден ви видях да пиете чай в едно заведение заедно с нея. Попитах сервитьора и той ми съобщи много повече, отколкото смеех да подозирам. Впоследствие я видях още няколко пъти с вас… На един дансинг, където ме заведе любопитството ми, после у моя шивач, където разискваха вашите вкусове по повод на нейните тоалети. Навсякъде намирах вашето име, преплетено с нейното…
И понеже той стоеше пред мене мълчалив и неподвижен, почти трагичен със своята бледност, добавих рязко, защото у мене се надигаше неподозиран яд.
— Виждате ли, господин Андерсон, че имах пълно право да не се смятам за ваша съпруга и да не се съгласявам, че имам спрямо вас съпружески задължения?
Той прокара ръка по челото си, сякаш за да се опита да събере мислите си. После се приближи до мен и като хвана ръката ми, призна глухо:
— Признавам вината си, госпожо Андерсон. Не трябваше да ви излагам на подобни неприятни срещи. От моя страна е непростимо, че не предвидих това…
Нервният ми смях го прекъсна и аз възкликнах:
— О! Успокойте се! Не ви се сърдя. Какво ме интересува това, че вие имате любовница! Можете да имате две, три, десет, на мен ми е безразлично. Аз не гледам на вас като на мой съпруг и противно на вас, не смятам, че имам каквито и да е права над вашата личност.
— Не говорете така, Симон! Вие носите моето име. Аз не трябваше да ви излагам публично на такава тежка обида!
— Ах! Това ли е, което ви вълнува най-много?, Мисълта за публичната обида, нанесена на госпожа Андерсон! И от кого? Тъкмо от този, който трябва да накара всички да я уважават!
— Моля ви, не ми натяквайте! И без това чувствам твърде болезнено вината си!
— Не мисля да ви натяквам или да се възползувам от преимуществата, които имам над вас в случая, успокойте се. Вашето достойнство, което вие самият потъпквате, изглежда беше по-скъпо на мен, защото едва ли някой би могъл да каже, че е видял госпожа Андерсон в едно и също заведение с вас и вашата… приятелка! Всеки път, когато на случаят му хрумваше да ни събере, аз се свивах, умишлено ставах почти незабележима и никой не спираше вниманието си на мен.