Може би плачех така неудържимо от яд, че бях отстъпила на Кристиан Андерсон! Той бе преодолял моята съпротива и бе сломил хладното ми държание.
Представях си как той тържествува при мисълта за своята победа и моето поражение и тогава истински гняв ме изпълваше и ме тровеше.
Излях недоволството си върху стария Олаф.
Към единадесет часа, като не чул никакъв шум в стаята ми й като сметнал, че ме няма, той влезе, за да провери дали всичко е наред.
Като видя разстроеното ми и обляно в сълзи лице, добрият човечец се спусна разтревожен към мен.
— О! Госпожо, какво ви е? Мога ли да ви помогна с нещо?
Набръчканото, старо лице, наведено над мене, отрази дълбока преданост.
— Вината е ваша, Олаф, задето плача! — казах сърдито аз, като се изправих.
— Госпожо, това не е възможно! Старият Олаф е готов да даде живота си за своята господарка…
Прекъснах го почти грубо:
— Старият Олаф държи преди всичко да изпълнява заповедите на господаря си! Той е готов дори да шпионира тази, на която служи… да доносничи срещу нея неверни неща, които могат много да й навредят.
Старият човек наведе смирено глава.
— Аз предупредих господина, че съвсем не е подходящо за мене да следя господарката си… но господарят не допуска да разисквам заповедите му.
Не без усилие Олаф прегъна старите си колене и приседна до дивана край мене.
— Госпожо, трябва да узнаете цялата истина. Не трябва да се съмнявате във верността на вашия стар слуга.
— Как бих могла да вярвам в предаността на един шпионин! — избухнах ядно аз.
Бедният човек потръпна при тези остри думи.
— Тежко е за човек на моята възраст да чуе подобни думи — отвърна той. — Госпожо Андерсон, по-добре би било да ме разпитате и да ме изслушате, преди да ги произнесете.
— Каква полза! Вие сте ме следили в продължение на седмици, дебнели сте всяко мое движение и постъпки и може би сте ги преувеличавали, когато сте докладвали на господаря си, който им е придал такова лошо значение в зависимост от светлината, в която всичко му е било съобщено.
— Не, госпожо, не е така, както мислите вие. Изслушайте стария Олаф…
— Е, добре, говорете, слушам ви…
— Един ден господарят ми каза: «Ти ще следиш госпожа Андерсон сутрин, когато излиза. Тя не познава града, нито местните нрави и може някой път да изпадне в неудобно положение. Може да й се случи нещо неприятно, без да може тя да го предвиди и да се избави… Ще я следиш предпазливо, без тя да те забележи, защото държа тя да се чувствува свободна тук и да не страда от един надзор, който искам да бъде едно покровителство, а не пречка. Ако случайно сметнеш, че става нещо, което не е в неин интерес, ще ме предупредиш веднага и аз ще видя как най-добре ще мога да й помогна…» Както виждате, госпожо, не се касаеше за шпиониране… Господарят е твърде прям човек, за да може да даде подобно нареждане.
— Много време ли мина, откакто той ви е натоварил с тази задача?
Старецът се замисли и после отговори:
— Около три седмици.
— Продължавайте — казах аз.
— Прочее, направих така, както господин Андерсон ми беше поръчал… Започнах да ви следя отдалече… Но скоро стигнах до заключението, че това е съвсем излишно, защото всеки ден вие вършехте едно и също! Въпреки това, понеже не исках да бъда обвинен, че не проявявам достатъчно усърдие към тази, която ме бяха натоварили да покровителствам, всеки ден продължавах да вървя по стъпките ви.
— Така описано, това шпиониране става почти възвишена задача — забелязах с горчива усмивка.
— Моля, нека госпожата ме изслуша докрай!…Един ден забелязах в черквата един човек, който гледаше госпожата и се стараеше да се приближи до нея. Очите ми са твърде стари и са видели извънредно много неща, за да могат да се измамят. Невъзможно ми беше да заподозра в него някой злосторник. Той представляваше опасност за госпожата, но не такава, за каквато бях натоварен да предупреждавам господаря си! Дните се нижеха един след друг. Човекът незабелязано се стараеше да се сближи с вас… Казвах си, че не ми е мястото тук, да стоя зад вас и да броя усмивките, които този непознат ви отправяше… Не беше моя работа, а на Кристиан Андерсон да покровителства младата си съпруга и да я защищава срещу домогванията на другите мъже. Той трябваше да бди върху своето съкровище. Нима един немощен старец като мене можеше да се противопоставя на един блестящ съблазнител?
Въпреки това се колебаех и не се решавах да заговоря на господаря си. Не виждах по какъв начин да му дам да разбере, че той има да изпълнява спрямо вас съпружески задължения, които не може и не бива да се прехвърлят другиму.