— Учителките могат да потвърдят само това, което знаят. А по време на пътешествието си до Стокхолм вие сте могли…
— Да се венчая? — възкликнах аз възмутено.
— Може да сте го направили без да си давате сметка за последствията… така от детинщина… само за да извършите някоя лудория… Кой знае? В края на краищата може някой да е злоупотребил с вашата доверчивост!.
— Някоя жена може да си е присвоила името ми и да си е послужила с него. И това е допустимо. Защо не се спрете и на тази възможност?
— Защото има едно нещо, което е сигурно и което ме смущава. Вие сама признавате, че сте били в Стокхолм по времето, когато е сключен бракът ви с Кристиан Андерсон.
— Действително — признах аз отчаяно — това съвпадение е ужасно.
— Още едно нещо не подлежи, на съмнение: този господин Кристиан Андерсон е убеден, че вие сте негова жена, понеже не се е поколебал да ви отпусне рентата, за която вече споменахме. Преди няколко дни получих писмо от неговия адвокат. Естествено, писмото беше адресирано до Бертхайм, но аз го отворих, тъй като съм се нагърбил с всички работи на покойния. Това писмо съдържаше един чек за двадесет хиляди франка — парите за половин година. В същото време адвокатът искаше да получи новини за вас.
— Нищо не разбирам.
— И после, как да повярвам, че са объркани лицата, когато вашият настойник е служил за посредник между вас и съпруга ви?
— Наистина, Бертхайм щеше да може да обясни.
— Да, той щеше да хвърли светлина върху този въпрос. Вие можете само да съжалявате за смъртта му, понеже неговите сведения може би щяха да ви припомнят нещо… тъй като вие сама сякаш не можете нищо да си спомните.
Останах замислена. Давах си сметка, че господин Даржил, въпреки своето добродушие, съвсем не беше убеден в моята искреност.
Питах се какви доказателства да му дам, за да го накарам да разбере, че говоря истината, но нищо не можех да измисля.
Най-после казах:
— Тази женитба ме е направила пълноправна, нали?
— Разбира се.
— Тогава с какво ще ми обясните обстоятелството, че съм останала в пансиона до пълнолетието си?
— Може би някоя неизвестна за нас причина ви е накарала да постъпите така.
— Каква причина?
— Аз не търся причината, само изказвам едно предположение.
— Добре, добре, да минем по-нататък… Вие казвате, че Бертхайм е оставил книжата си в изправност. В такъв случай, щом съм била омъжена от четири години, защо тази рента ми е отпусната само от две години.?
— Не зная.
— Но да, на два пъти Бертхайм е получавал суми от по четиридесет хиляди франка, значи всичко осемдесет хиляди франка… Парите не са малко и той все някъде трябва да е отбелязал за какво са били употребени. Получила ли съм ги аз? Дала ли съм му квитанция?
— Ах, ето! Аз търсих…
— Е?
— Никъде нищо не е споменато.
— В такъв случай, той ми дължи осемдесет хиляди франка.
— Да, той ви дължи сметка за тази сума като ваш настойник и нотариус.
— Чудесно! А вие намерихте ли някакви документи?
— Нищо!
— В замяна на това от четири години той е посрещал всички разноски по моето образование и издръжка.
— Да, но през тези четири години в книгите му няма нищо отбелязано за сумите, които е изразходвал за вас.
— Ясно е, значи, че след моята предполагаема женитба настойникът ми е задържал сумите, предназначени за госпожа Кристиан Андерсон, а в замяна на това не е държал никаква сметка за всички разноски по възпитанието на Симон Монтаняк. Как ви се струва това, господине?
Мигновено лицето на нотариуса доби загрижено изражение.
— Действително, тези две нередности са много очебийни — съгласи се той.
— Ще се занимая с тази работа — заяви господин Даржил с внезапна енергия. — Ако се докаже, че Бертхайм е плащал всички такси в пансиона ви без да ги отбелязва за разход, че в същото време си е задържал значителни суми, които е трябвало да бъдат преведени на вас и че не е ликвидирал сметките по настойничеството, макар и да е знаел за вашата женитба, това ще обясни много неща… без да ги осветли, впрочем!
— О, господине, бих искала да установите всичко това, колкото е възможно по-скоро.
— Е, да, тогава ще бъдем по-добре осведомени, но няма да постигнем нищо повече.
— Как?… Ще се убедите в моята искреност и добросъвестност.