Той се усмихна и продължи бащински.
— Аз започнах вече да се убеждавам, дете мое.
— Нима! Убеден ли сте, че не съм омъжена?
Той започна да се смее и поклати глава:
— Моля, моля! Че сте омъжена е съвсем сигурно! Това е неоспорим факт. Но твърде е възможно в случая да са били използувани вашата наивност и неопитност. Как? От кого? При какви обстоятелства? Не зная. Вие имате съпруг, но не го познавате. Нещо повече, до днес вие сте живели без да се ползвате от никое от преимуществата, които този брак ви дава: богатство, свобода, независимост…
— А сега какво трябва да правя? Какво ще ме посъветвате?
Той се замисли.
— Дайте ми четиридесет и осем часа преди да ви отговоря. Искам да събера някои сведения, с които да подкрепя вашите твърдения. Трябва да се посъветвам и с господин Лекур, който заедно с мене е натоварен да се занимае с работите на Бертхайм. Елате отново тук след три дни, по същото време, мое дете. Сигурно ще мога да ви съобщя нещо ново.
— Дано, господине! Горя от нетърпение тази женитба да бъде анулирана час по-скоро.
Той започна да се смее.
— Много бързате. Преди да мислим за анулиране, трябва да се опитаме да узнаем как е била сключена.
После той стана и ме изпрати до вратата.
— Във всеки случай живейте спокойно до следващата ни среща. Не се тревожете напразно. Може би тази работа да е много по-проста, отколкото предполагате. При това, възможно е вашето материално състояние да се окаже значително по-добро, отколкото смятате.
Сърдечно ръкостискане последва тези насърчителни думи на нотариуса. Озовах се на улицата съвсем замаяна от това, което бях научила.
Омъжена! Аз бях наистина омъжена, а дори не познавах съпруга си!
Глава III
Вечерта се върнах в замъка Френ, където трябваше да дам подробен доклад на госпожа Норден за всичко, което бях научила при нотариуса Даржил.
Госпожа Норден беше чудесна жена. Само че беше прекалено строга към себе си и към другите и в случая не се показа никак снизходителна към мен.
Може би и Анна-Мари се беше възползувала от моето отсъствие, за да създаде неблагоприятно настроение срещу мене. Не зная… Но докато разказвах съвсем безпристрастно случилото се, госпожа Норден надаваше възмутени възклицания.
— Това е наистина една много неприятна история, госпожице! Много съжалявам, че вие сте замесена в нея. Може би човекът, чието име носите, е някой нехранимайко, в чиито гибелни внушения вие сте се вслушали по време на пребиваването си в Стокхолм.
Прекъснах я възмутено:
— Мога да ви уверя, госпожо, че никога не съм срещала този човек!
— Вие го казвате, мое дете, и приятелството ми към вас ме кара да го вярвам… но как ще успея да убедя приятелите си, че това е тъкмо така? Вече цялата прислуга е в голямо вълнение поради вашето приключение. Утре то ще бъде известно на цялото градче и хората, без да дочакат развръзката, ще ме направят за смях, защото всеки ще ме осъди, задето съм ви въвела в тукашното общество.
Аз станах много бледа и промълвих:
— С една дума, госпожо, вие ме осъждате?
— Слушайте, мое дете, аз бих искала да ви задържа при себе си, но същевременно не зная как да спра злите езици, които веднага ще заговорят… Разберете ме добре…
— Разбирам, госпожо. И понеже на хорското злоезичие е нужна жертва, съвсем естествено е аз да бъда тази и вие да не желаете да ми дадете покровителството си. Утре сутринта ще напусна къщата ви, госпожо, и бъдете уверена, че много ще съжалявам, ако моето присъствие под вашия покрив ви създаде някакви неприятности…
— О! Не се сърдете… разберете ме добре…
Но аз поклатих глава, подадох й ръка и добавих студено:
— Довиждане, госпожо.
Търпението ми беше изчерпано. Не можех да търпя повече несправедливи обвинения.
На другия ден още рано сутринта приготвих куфара си. Бързах да напусна колкото е възможно по-скоро тази къща, станала негостоприемна за мен, и затова не слязох както обикновено да закуся заедно с госпожа Норден.
Видях се с работодателката си едва към единадесет часа, само няколко мига преди да се кача в колата, която щеше да ме откара към гарата.
Тя беше много любезна и може би съжаляваше или си даваше вид, че съжалява за станалото. Правеше всичко възможно, за да изглади лошото впечатление от вчерашното си държание.
Преди да се разделим, тя ми предаде един затворен плик, съдържащ скромната сума, която ми дължеше за изтеклия месец. Тази сума представляваше за мен почти цялото ми състояние.
Едва когато се озовах във влака, отворих плика и забелязах, че вместо дължимите хиляда франка, госпожа Норден беше поставила двойно повече.