Аз бях негова? Принадлежах му? Хайде де! Неговата воля не беше в състояние да ме принизи до него! Какво значеше една връзка, създадена при подобни обстоятелства?
Кристиан Андерсон бе използвал моята слабост и беззащитност, но смятайки, че ме побеждава, той е измърсил и погубил самия себе и то безвъзвратно.
Изправих се отново в леглото и сега вече по-спокойно започнах да се взирам с повече прозорливост във всички обстоятелства, при които се бе разиграло това приключение.
Ако този господин смята да ме задържи при себе си по подобен начин, мами се!
Преди все още можех да имам известни угризения спрямо него, сега обаче бях съвършено свободна!
Незабавно той щеше да се убеди, че неговата животинска постъпка не спъваше ни най-малко моята свобода на действие.
Докато размишлявах така, очите ми се спряха на леглото, в което лежах. На съседната на моята възглавница личеше отпечатъкът на нечия глава. Завивките също бяха запазили очертанията на тялото, което бяха покривали.
Това неоспоримо доказателство за присъствието на Кристиан Андерсон при мен през изтеклата нощ ме накара да подскоча от ужас. Стори ми се, че изведнъж бях зърнала до себе си някакво отровно животно.
С един скок се озовах вън от леглото, събрах безразборно вещите си и избягах като луда, боса и с разрошени коси… Изтичах по коридорите, влязох в стаята си и заключих…
Глава XXIII
Тази сутрин търсих много пъти Кристиан Андерсон, преди да мога да се срещна с него.
Щом привърших тоалета си, слязох долу и потърсих съпруга си, твърдо решена да имам едно окончателно обяснение с него.
«Господинът излезе» — отвърна прислужникът още при първия ми въпрос.
Този път не настоях повече, но към единадесет часа изгубих търпение, понеже още не бях успяла да се срещна с Андерсон и запитах прислужника:
— Кога излезе господинът?
— Веднага след като закуси… към девет часа.
— Значи почти незабавно, след като е излязъл от… апартамента си?
— Не, госпожо. Днес господинът стана по-рано от обикновено. Когато, щом се съмна, дойдох да разтребя кабинета му, заварих го настанен пред писалището. При това господинът работеше много усърдно — пишеше нещо с особена задълбоченост.
Понеже не можах да скрия учудването си от тази ранобудност и работливост на моя съпруг, прислужникът счете за нужно да продължи:
— Господинът като че имаше някакви неприятности… Моля, госпожата да ме извини, но не можах да не забележа загриженото чело на господаря. Той закуси, без да престава нито за миг да пише, а после телефонира на господин Бьорнсон…
— На своя доверен адвокат?
— Да… Господинът поиска среща с него и го чух да казва: «До скоро виждане!» Ако госпожата желае да получи повече сведения, тя би могла да попита в бюрото.
— Това не е лоша идея! — забелязах полугласно аз.
Казах това, но не се помръднах от мястото си. Телефонът беше само на няколко крачки от мене.
Достатъчно беше да протегна ръка, за да вдигна слушалката. Въпреки това известно колебание ме спираше да го направя.
Какво значеше внезапното любопитство, което ме бе обзело? Нима толкова много бързах да видя съпруга си и да имам бурното обяснение, което предвиждах? Но при това нямаше ли да събудя подозрение и почуда у Бьорнсон, като потърся там съпруга си?
Въпреки всичко, когато часовникът в кабинета удари единадесет и половина аз изведнъж се реших да действам.
— Във всеки случай аз мога все пак да се осведомя… Може би пък и Кристиан е още в бюрото… Така ще мога да попитам самия него дали ще се върне за обяд.
Вдигнах слушалката и набрах номера, който намерих в указателя. Щом казах името си, тутакси чух носовия глас на господин Бьорнсон да възкликва:
— Вие ли сте, госпожо Андерсон? Възхитен съм, че ви чувам.
— Защо сте толкова възхитен, драги господин Бьорнсон?… Ало! Ало!
— Ало!… Защото тъкмо щях да ви телефонирам заради…
— Заради Кристиан Андерсон?
— Той току-що си отиде.
— Отдавна ли?
— Не, не, само преди няколко минути. Вие сама ли сте, госпожо?
— Да, защо? Ало!
— Ало!… Питам ви дали сте сама в стаята, от която телефонирате?
— Да… Съвсем сама.
— Тогава… Ало, ало!
— Да, слушам ви.
— Госпожо, кажете ми само, че не сте забравили обещанието, което ми дадохте?
— Обещание?
— Трябва да го удържите докрай и то честно!
— Но…
— Ало, ало!
— Чувам ви добре, но…
— Моля ви, госпожо, не забравяйте нито за миг какво ми обещахте преди известно време.
— Слушайте: известни непредвидени събития не ми позволяват да удържа това обещание.
— Извинете, вие трябва да го удържите на всяка цена… Вярвайте ми, госпожо, това е за ваше добро: направете усилие да го обикнете, както ми бяхте обещали.