— Да, може би е лудост! — отвърна той, като продължаваше да ме подкрепя. — На младини човек вижда живота чрез илюзиите любов, гордост, обети, дадени пред самия себе си, всичко това заема грамадно място в съществуването и човек е готов да пожертвува всичко за тези илюзии.
— Кажете ми, че това не е вярно, че не мислите наистина да ме оставите при себе си с подобна заплаха.
Той ме погледна продължително и някак особено.
— Заклех се, че вие ще бъдете моя и че никога няма да ме напуснете.
Лицето му се приближи до моето толкова много, че усетих горещия му дъх да опарва клепачите ми.
— Слушайте ме добре, Симон, и разберете, че това не е една празна заплаха… Аз не искам моето име да се замесва в никакъв скандал. Аз не искам нито развод, нито раздяла. Аз не желая да допусна вие, моята жена, да живеете далече от мен… Не искам изобщо да мисля, че можете да живеете другаде, а не под моя покрив и под моя закрила.
— Не, това няма да допусна никога, никога!
— Ето вече седмици, откакто живея в непрестанния ужас, че ще ви видя да заминавате. Всеки път, когато излизате, живея със страх, че няма да се върнете… вчера не можах да издържа и ви проследих. Тръгнах по стъпките ви, вървях след вас, а през цялото време ме измъчваше мисълта къде отивате. Предположението, че отивате на среща, ме ужасяваше… Ами ако някой ви очакваше? Какво щях да направя, ако изведнъж се озовях лице в лице със съперника си?Знаех, че съм невъздържан и тъкмо това ме плашеше най-много от всичко…
— Този живот ме уморява, съсипва ме! Не приличам на себе си! Не мога да гледам работата си. Все същият кошмар не ми дава мира, щом пристъпите навън от къщата. Искам да живея така, както живеят другите мъже, спокойно и сигурно, до жената, която са си избрали.
— Вие не сте ме избирали — прекъснах го аз.
— О, това няма значение, щом аз самият не искам да променя избора, който съдбата е направила вместо мене — отвърна той. — Вие сте моя и искам да останете моя.
— Въпреки моята воля! Нима хората се обвързват насила?
— Не, не може…Тъкмо затова не искам повече да ви задържам. От днес нататък вие сте свободна. Ако не искате да живеете при мене, заминете без да обърнете глава назад и без да ви е грижа какво ще стане, след като си отидете. При това, бъдете уверена, че в същия миг, в който узная, че сте напуснали моя дом, ще ви направя още по-свободна чрез моята смърт. Няма да има нито скандал, нито развод: ще има чисто и просто само едно самоубийство. Щом сте пожелали да получите свободата си, ще ви я дам и то напълно. С тази си постъпка ще мога да поправя всички грешки, които съм извършил спрямо вас приживе. Най-после вие ще се отървете от законния съпруг, който толкова ви досаждаше. Благодарение на неговата жертва вие ще бъдете една млада и почтена вдовица, която скоро ще намери утеха в любовта за тъжното и самотно минало, което ще остане само един неприятен сън.
— Това е лудост! Лудост! — простенах аз, като не намирах какво друго да кажа в този трагичен миг, в който той представяше своята смърт като желано освобождение за мене.
— Не, това не е лудост! — продължи той. — Понеже вие ще бъдете свободна, а за тази свобода преди малко бяхте готова да рискувате дори и собствения си живот… Нима забравяте колко разпалено ми изтъкнахте правото си да живеете далече от мене! Е, добре, сега аз съм готов да ви призная това право… Нещо повече, готов съм да ви освободя от моята досадна личност и то завинаги… Хайде, сега можете да си вървите… тръгвайте веднага, ако искате… а ако предпочитате, може и утре или по-късно… Нямам намерение да ви задържам повече: от този миг вие сте свободна да разполагате със съдбата си така, както желаете. Аз нямам вече никакво значение във вашия живот, не съм вече нищо… нищо повече от едно излишно колело, което скоро ще изчезне, без да го забележите, без да ви е грижа за него.
— Защо говорите така! — протестирах аз съвсем объркана. — Как можете да казвате, че съм свободна да постъпя така, както желая, когато моята постъпка може би ще ви принуди да изпълните вашия безумен замисъл? Моля ви, Кристиан, моля ви, кажете ми, че това не е вярно, че говорите така само за да ме плашите, за да ме задържите, но че сте твърде разумен и твърде улегнал човек, за да постъпите така.
— Ако искате да се залъгвате относно моето решение, не виждам защо сама не допуснете, че не говоря истината, че преувеличавам, че само ви заплашвам, а никога няма да имам смелостта да извърша това, което казвам… Ах, ето че щях да забравя още нещо… Може би вие всъщност се безпокоите за материалната страна на вашето бъдеще… В такъв случай, не е зле да ви предупредя, че тази сутрин бях при господин Бьорнсон…