Веднага си помислих:
— Билетът е взет петнадесет дни по-рано! Какво ли важно представление ще има тогава, та е избързал толкова много!
Това беше достатъчно, за да ме заинтригува. Естествено, при първата възможност, която ми се удаде, отидох в театъра и попита касиерката.
«На посочената дата — обясни ми веднага тя — ще има гала представление на френски език, с големи френски артистки, дошли нарочно по този случай от Франция.»
Веднага след това обяснение касиерката добави с гордост:
— Всички видни хора и Дворът ще присъстват. Ще бъде голямо тържество и напливът за билети е необичаен, макар че обикновените цени на местата са утроени.
Трябваше да се задоволя с тези сведения и да си отида. Но изглежда, че и този път ме подтикна да постъпя така същият закачлив демон, който най-напред привлече вниманието ми върху късчето хартия.
Трябва да потвърдя, че докато слушах касиерката, една-единствена мисъл ми мина през главата:
— Кристиан Андерсон искаше да ме изненада с тази вечер!
И все пак, макар че умът ми беше убеден в това предположение, чух собствения си глас да пита:
— Мога ли да резервирам ложа №8?
Въпросът ми беше съвършено безсмислен, понеже знаех, че съпругът ми притежаваше билета за тази ложа.
И въпреки всичко аз очаквах с тревога отговора на жената.
Тя започна да търси в списъка без да проявява никакво учудване. Изглеждаше й съвсем естествено, че аз можех да желая чужда ложа.
— Ложа № 8, нали?
— Е, да.
— Не е свободна. Резервирана е от госпожица Оста Аси, известната артистка.
Името ме жегна право в сърцето. Почувствувах, че пребледнявам.
Въпреки всичко, аз не бях толкова учудена, колкото трябваше да бъда. Някакви тайни предчувствия сякаш ръководят понякога нашите постъпки. Разбрах изведнъж, защото случаят ме бе подтикнал да забележа късчето хартия, оставено на писалището и да задам един въпрос, който ми се струваше съвсем ненужен. Всъщност, ако бях мислила, че касиерката ще произнесе името на моя съпруг, щях ли да й задам този въпрос? Щях ли изобщо да идвам в този театър? Значи наистина аз бях дошла тук да търся нещо ново, нещо непознато.
Сега моето любопитство беше задоволено. Въпреки това стоях като закована пред гишето. Мисълта ми беше насочена изключително към моя съпруг, който продължаваше да се интересува от Оста Аси. Но в същото време, подчинявайки се на необяснимите подтици на съдбата, аз продължих да разпитвам:
— Значи, ложа №8 е заета? Тогава дайте ми, моля ви някоя от съседните ложи… Тази, която е свободна и която се намира близо до №8…
— В такъв случай, ложа № 12, ако нямате нищо против. Впрочем тя е единствената, която е останала свободна… защото господинът, който я бе резервирал преди малко ни телефонира, за да ни съобщи, че можем да разполагаме с нея, тъй като той бил принуден да се откаже поради траур.
— Добре, ще взема № 12! — съгласих се аз, доволна от този щастлив случай.
В този миг не можах да не се зарадвам на траура на неизвестния господин.
Когато се озовах на улицата с билета, за който бях заплатила доста кръгла сума, почувствувах, че изпадам в затруднение.
Аз, съвсем самичка, разполагах с четири свободни места, които струваха толкова скъпо!
— Какво ще правя сега? Що за смешно и необмислено хрумване беше моето! Дадох толкова много пари за четири билета, а може би няма да се вестя на това представление… Какво ще правя сега е тези билети?
Нима демонът, който ме напътстваше тъй странно, ме бе напуснал вече? Уви, не. Аз бях тръгнала към приключението и не можех да се спра.
И тъй аз продължих и сякаш водена от някой друг, а не от собствената си воля, отидох при една от най-големите стокхолмски шивачки.
Не беше ли пак немирният демон, който ми избра най-хубавия вечерен тоалет, за който бленува всяка жена? Не беше ли той, който ми нашепваше разточителни съвети й ме подтикваше към лукс и кокетство?
Ти трябва да бъдеш тъй хубава, както Оста Аси, дори по-хубава, ако ти е възможно!
Подчиних се послушно на моя дързък водач, без да размишлявам. Клетата ми глава не беше в състояние да постави в ред мислите, предизвикани у мен от мъката, ревността и от желанието да си отмъстя.
Глава XXVI
Дните отминаваха един след друг. Най-после настъпи денят на знаменитото представление.