На обяд съпругът ми ме предупреди, че тази вечер няма да се храни у дома. Той се извини, като ме увери, че ще трябва да вечеря с издателя си, за да уредят някакъв договор. Работата била спешна и не можело повече да се отлага. Естествено, той ме помоли да не го чакам и през нощта, защото не е в състояние да определи точно часа на завръщането си.
Не мигнах дори, докато го слушах да ми говори всичко това.
Ако досега у мене имаше още известно съмнение относно билета, който видях между неговите пръсти, сега вече то не можеше да съществува след жалките обяснения, които съпругът ми даваше.
Едно-единствено нещо стана ясно за мене: този ден съпругът ми щеше да отсъства тъкмо по времето, когато можеше да се използува театралния билет, принадлежащ на една жена, която отдавна му беше любовница.
В такъв случай най-простата логика ме принуждаваше да заключа, че той отиваше да се срещне с тази жена.
При това, понеже той бе могъл да ми говори и да ми разказва цялата тази лъжа без никакво колебливо трепване в гласа, заключих, че беше свикнал да представя много работи в невярна светлина.
Във всеки случай ме учудваше малко обстоятелството, че дълбока бръчка на загриженост прорязваше челото му и възможността за една вечеря с «издателя», сякаш съвсем не го изпълваше с възторг.
Но за мене това държание беше чисто и просто комедия. Бях уверена, че всъщност той беше очарован от предстоящото му извънбрачно приключение.
Следобедът мина доста бързо. Привечер фризьорът дойде да подреди косите ми, които в неговите ловки ръце се спуснаха на чудесни вълни по раменете ми. След това шивачката изпрати една от помощничките си, за да ме облече.
Никога в живота си не бях посвещавала толкова много време и внимание на тоалета си.
Роклята ми, макар и наглед много проста, беше извънредно елегантна и правеше силно впечатление още от първия поглед.
Бях пръскала пари без да държа сметка, подтиквана от непреодолимото желание да бъда безупречна и да мога да издържа опасното сравнение с Оста Аси, какъвто и да беше тоалета й.
Роклята ми беше от тежка млечнобяла коприна, а цялата пола в долната си част беше бродирана богато в същия тон. Платът прилепваше тъй съвършено около бюста и горната част на ханша ми, че дрехата по-скоро ме събличаше, отколкото обличаше… Раменете и деколтето ми бяха разголени доста дръзко. Една наметка от черен тюл, бродирана гъсто със сребро, се спускаше от раменете до петите ми и донякъде смекчаваше смелостта на този тоалет.
С тази рокля изглеждах по-висока и по-стройна. Приличах на статуя, драпирана в шумоляща коприна. Ловката ръка на шивачката бе успяла да изтъкне всичките ми прелести.
Бижута обаче нямах. Имах само няколко семейни украшения, които не бяха с особена стойност и това ме смущаваше малко. Въпреки това, можах да избера сред тях един медальон със старинни камъни и изработка. Той блесна приятно върху матовата ми кожа. Една блестяща звезда в косите допълни украсата ми. До богатата ми рокля тези скромни бижута изведнъж добиха много хубав вид. Едва ли някой можеше да допусне колко евтини бяха те.
Когато най-после бях готова, помощничката на шивачката ме погледна с тържествуваща усмивка на лицето.
— Това е, истинско тържество за нашата, къща! Роклята е прекрасна и госпожата е наистина много красива!
И действително, когато се погледнах в огледалото, почувствувах да се изчервявам от радостно смущение пред прекрасното видение, което видях там.
Като Миньон и из се чудех наистина ли себе си виждах в огледалото!
Стоях като замаяна и продължавах да се гледам.
Сега можех да бъда спокойна. Нима някакво сравнение можеше да ме плаши?
Но в този миг на вратата на стаята ми се почука. Идваха да ме предупредят, че таксито, което бях поръчала, е дошло да ме вземе.
Не ми оставаше нищо друго, освен да взема ръкавиците си и изящната вечерна чанта и да се кача в колата. Направих всичко това, без да изпитам никакво колебание, без да ме смути мисълта за последствията, които, можеше да има моята смела постъпка. Не, в тази последна минута нищо не ме задържа, за да не се плъзна по наклона, който ме привличаше тъй неудържимо от момента, в който бях забелязала в ръцете на съпруга си проклетия билет за театър.
Още тогава, бърза като светкавица, мисълта ми бе начертала един план, който аз бях следвала стъпка по стъпка до тази вечер. Сега, със същата решителност, аз вървях към развръзката. Исках хората да видят съвсем сама в ложата неизвестната съпруга и същевременно лекомисления съпруг, който я е изоставил и ухажва друга жена.
Само тази предизвикателна постъпка спрямо моя съпруг можеше донякъде да облекчи нервите ми, крайно изострени през последните седмици, откакто мисълта за Оста Аси не ме напускаше.