— Госпожо, позволете на един ваш горещ почитател да ви изкаже възхищението си…
— Но, господине…аз нямам честта да…
— Зная, че нямам щастието да ви бъда познат, госпожо, но позволете ми да ви се представя сам, понеже не срещнах никого, който да бъде в състояние да направи това вместо мене.
Доста смутена, аз не си давах ясна сметка точно каква цел преследва този неканен гост. Във всеки случай неговата учтивост ме принуждаваше да си наложа търпение да го изслушам.
Вероятно, той сметна моето мълчание за съгласие, защото след нов поклон съобщи името си.
— Граф Петер Елсен.
— Преди малко прочетох вашето име за първи път, господине — отвърнах аз веднага и посочих цветята.
Очите му добиха учудено изражение и той отвърна не без известно огорчение.
— Съжалявам. Вие сте единствената жена в тази зала, на която не можах да бъда представен, а също и единствената, която може да заяви, че моето име й е непознато.
— Господине, колкото и да е обидно моето невежество за вас, възможно е аз да съм някакво изключение. Вие ще си обясните може би всичко, като узнаете, че аз съм чужденка.
— Госпожо, не мога да не съжалявам, че не сте в числото на моите сънароднички… Но аз обичам и Франция… защото вие сте французойка, нали, госпожо?
— Да, господине.
— Личи си по тъмните ви очи и матовата ви кожа!
Почувствувах, че се изчервявам и това ме накара да кажа с известна надменност:
— Наистина вие ме смущавате…
— Аз ви казвам самата истина!… Но ако смятате, че преувеличавам вашите прелести, госпожо, погледнете около вас. Вижте стотиците очи, които се взират във вас и бъдете уверена, че всички тези хора са на моето мнение… Впрочем, не съм прав… Не се съмнявам, че мъжете ви се възхищават, докато жените по-скоро би трябвало да ви завиждат…
Той не можа да продължи дълго да говори така, защото аз престанах да го слушам.
Очите ми отново се отправиха към близката ложа, която вече не беше препълнена от многобройни посетители.
Оста Аси стоеше обърната към залата, но тя можеше само с едно леко извръщане на главата да гледа и мене. Скоро забелязах, че всъщност, докато се преструваше, че гледа към балкона, тя не изпускаше от очи нито едно мое движение.
Сигурна съм, че тя ме познава! — заключих аз.
Вероятно присъствието на граф Елсен в моята ложа я интригуваше. Тя дебнеше всяко негово движение, сякаш искаше да узнае доколко беше той близък с мен.
Това предположение ме накара да бъда по-любезна с моя странен посетител.
Междувременно той ме молеше да му кажа името си.
— Каква полза, господине! — усмихнах се аз. — В Стокхолм съм съвършено непозната. Ето на в този театър например идвам за първи път.
— За първи път! И при това… сама!
— Да, сама! Толкова ли е чудно, че една французойка е пожелала да присъства на едно френско представление в Стокхолм?
— Нищо от ваша страна не би могло да ме учудва, госпожо! Не мога да ви свържа с нещо, което да не е хубаво или да не е разумно. Но ще ми позволите ли един въпрос, който може да ви се види малко любопитен?
— Не обичам любопитните, господине.
— Значи тази вечер ще имам нещастието да ви бъда неприятен, защото ми е невъзможно да не ви задам въпроса, който толкова ме интересува.
Свих недоволно вежди.
— Не ме осъждайте, преди да ме изслушате, госпожо!
— Е, добре, господине, говорете!
— Ето: трябва ли да заключа, че като сте сама тук… тази вечер… не сте сама в Швеция?
Закачлива усмивка се изписа на устните ми.
— Почти сама съм… и все пак, не съм — отвърнах аз.
— Вие сте сама… но не сте свободна?
— Точно така.
— Омъжена, значи?
— Защо не?
— Кажете, омъжена ли сте?
— Да, омъжена.
— За французин, който е останал във Франция?
— Не! За швед, който се намира в Стокхолм.
Той трепна от изненада.
— Дявол да го вземе! За швед… който… който…
— Който ме е оставил да дойда тук сама тази вечер.
— Това е възмутително!
— Господине, не толкова, колкото вашето присъствие тук в моята ложа… Нима забравяте, че за мене вие си оставате един непознат?
— Уви, госпожо, това е така… Но моето най-горещо желание е да ви стана познат и то близък.
Щях да отговоря рязко на дързостта на този човек, но тъкмо в този миг Кристиан Андерсон се появи отново в съседната ложа заедно със своя приятел.
Той влезе и Оста Аси веднага се наведе към него да му прошепне нещо. Видях нейната ръка да го отблъсква навътре, към полумрака на ложата.
Изглежда, че думите, които тя прошепна на съпруга ми, произведоха върху него страшно впечатление.