Но той ме последва, макар лицето му да беше мрачно. Кристиан се стараеше да има към мене естественото държание на млад съпруг, защото чувствуваше, че не един чифт любопитни очи бяха отправени към нас.
Във всеки случай той можеше само да бъде поласкан от всичките тези погледи.
Моят прекрасен тоалет имаше много по-голям успех, отколкото смеех да се надявам. Той ме разхубавяваше, изтъкваше всичките ми прелести и предимства и очите на мъжете се спираха не без удоволствие на моята особа.
Виждах погледите им да заблестяват и да търсят моя. В настоящия момент тази малка игра ме забавляваше.
Тъкмо когато минавахме от един салон в друг, видях моя образ редом с този на Кристиан в едно високо огледало.
Струва ми се, че нашите горящи очи правеха лицата ни да изглеждат още по-бледи. Въпреки това някаква мъчителна напрегнатост се долавяше в чертите и на двама ни.
Дали в този миг и двамата не се уплашихме, че се разколебава досегашната ни невъзмутимост? Извърнахме едновременно глави, по-скоро рязко, от образите, които огледалото отразяваше.
Но въпреки че моите очи се плъзнаха по многобройните посетители, които ни заобикаляха, почувствувах върху мен да тегне погледът на моя съпруг, който ме наблюдаваше скришом, сякаш му изглеждах съвсем нова така, с разголени ръце, рамене и деколте.
Когато представлението свърши при извънредно голям успех, Кристиан Андерсон, все така мълчалив, ми помогна да сложа вечерната си наметка.
— Отново ви предлагам да отидете там, където ви е приятно — казах съвсем спокойно аз. — Вашите приятели ви очакват без съмнение.
Той не отговори, но хвърли към мене ядосан поглед, защото чувствуваше много добре прищявката, която се криеше зад моята настойчивост.
Озовахме се навън, на голямата площадката, по която преди три часа бях минала сама.
— Колата на госпожа Андерсон — каза доста високо Кристиан на прислужника.
Няколко глави се обърнаха към нас. Разнесе се шепот.
Името на писателя беше известно и привличаше общото внимание. При това може би беше задоволено и любопитството на мнозина, които напразно се бяха старали да узнаят моето име. Моят съпруг беше известен, а аз бях съвършено непозната и сигурно не един човек тази вечер се бе питал, коя беше жената, с която писателят се занимаваше тази вечер.
Така, унесена в собствените си мисли и водена от ръката на Кристиан, аз се озовах до колата. Той ме настани вътре и вече даваше нареждане на шофьора да тръгва, когато, виждайки го да се кани да затвори вратата, разбрах, че той имаше намерение да ме остави да се прибера сама вкъщи.
Веднага побързах да се намеся:
— Извинете, Кристиан. Ако вие идвате с мен, ще отида там, където ме заведете, но ако ме оставите да се прибера сама, ще отида там, където аз искам.
— Какво е това пък сега! — възкликна той нетърпеливо. — Къде искате да вървите по това време?
— Гладна съм — отвърнах аз спокойно. — Кажете на шофьора да ме закара в някой ресторант.
Съпругът ми подскочи.
— Каква е тази нова лудост! Ще ядете вкъщи, така е по-редно и по-прилично!
Но аз се усмихнах презрително на неговото нареждане.
— Много забавно ще ми бъде да вечерям сама вкъщи!
Протегнах му ръка.
— Лека нощ, Кристиан! Вървете където желаете и ме оставете да направя и аз същото. Това е най-добрият начин да постигнем разбирателство.
Едва бях казала тези думи и Кристиан се настани ядосано до мен.
Веднага след това колата се понесе бързо към нашия дом.
Поглеждах под око спътника си и чувствах, че е нервен и готов за избухне.
Тъкмо поради тази причина реших най-после и аз да направя нещо благоразумно и да мълча. Стоях тиха и неподвижна в моя ъгъл и това принуди моя съпруг сам да се справя с лошото си настроение.
Но щом се озовахме в моя апартамент, където Кристиан ме бе последвал, гневът му избухна.
Аз очаквах подобно нещо и трябва да призная, че от няколко часа правех всичко възможно, за да предизвикам подобна сцена.
Отначало неговите буйни упреци за това, което той наричаше мое «неочаквано поведение», ме оставиха съвсем невъзмутима.
Той беше ядосан, че е провалил вечерта си заради мен и аз напразно му повтарях, че не бе постъпил добре, като е забелязал моето присъствие на представлението, понеже самата аз се бях постарала да не забелязвам неговото.
Но така и не успях да го успокоя. Напротив, всеки път, когато изтъквах моето невъзмутимо отношение в настоящия случай, аз сякаш наливах масло в огъня и сякаш още повече засилвах недоволството на Кристиан.