За нещастие, когато говореше за присъствието на граф Елсен в моята ложа, той каза няколко неуместни думи.
Изглежда, че моят обожател се ползвал с лошата слава на голям прелъстител и всяка жена, забелязана в негово присъствие, можела да се счита до известна степен изложена.
И така Кристиан Андерсон ме упрекна доста остро за присъствието на граф Елсен в моята ложа. При това, той така явно се стараеше да очерни графа, че несъзнателно аз започнах да го защищавам.
От дума на дума, неволно, без самата аз да зная как, стигнах дотам да заявя, че граф Елсен, като мъж, и Оста Аси, като жена, не отстъпваха по нищо един на друг. Тъкмо поради тази причина Кристиан Андерсон нямаше право да ми се сърди за това, че бях с графа, нито аз — за това, че той беше с Оста Аси!
При тези думи той подскочи като ужилен.
— Вашата липса на отговорност надминава всички граници. Една омъжена жена, която се уважава, разсъждава другояче.
— Работата е там, че аз не съм омъжена жена — отвърнах съвсем спокойно. — Омъжена съм привидно.
— Във всеки случай вие носите моето име и минавате за моя съпруга, госпожо…
Побързах да го прекъсна:
— О, моля ви, не започвайте отново! Знаете много добре, че съвсем не гледам на вас като на мой съпруг. Ще добавя дори, за да ви изтъкна по-добре как гледам на днешното приключение, че щом вие имате любовница, аз също, без никакво угризение на съвестта, бих могла да имам любовник…
Не бях доизказала последната дума, когато почувствувах две силни ръце да стягат страшно, китките ми. Тези същите ръце ме разтърсиха с неочаквана грубост и ме блъснаха в другия край на стаята.
Тази постъпка на Кристиан Андерсон беше толкова рязка и неочаквана, че не можах да издам никакъв звук. Помня само, че се блъснах в някаква мебел и се отпуснах безсилна на земята. Имах чувството, че съм смазана. Имах желание да стана и да избягам, но не бях в състояние да направя никакво движение.
Очите ми, разширени от страх, видяха с нарастващ ужас Кристиан Андерсон да се приближава към мене със заплашително свити юмруци. За миг помислих, че той ще ги стовари на главата ми, дръпнах се уплашена назад и изкрещях. Същевременно несъзнателно изпречих ръце пред лицето си, за да се защитя.
Но очакваните удари не последваха. Въпреки разкривеното си от гняв лице, съпругът ми като че успя да се овладее.
Усилието му обаче трябва да беше много голямо.
Аз не можах да се сдържам повече.
Свих се на пода и заридах неудържимо. За втори път от няколко месеца насам почувствувах, че, искам или не, аз бях жена на този човек. Спрямо него имах задължения, които не можех да не изпълнявам и права, от които не можех да се откажа.
Изведнъж почувствувах цялата грозота на сцената, която бях предизвикала и на отвратителната дума, която бе засегнала честолюбието на моя съпруг: «Любовник!»
Как бях могла да говоря така?
Нима в дъното на душата си не знаех много добре, че бях неспособна на подобна измяна дори и спрямо един съпруг, когото отказвах да, призная за такъв?
Чувах го как диша откъслечно над мене, как през стиснатите му зъби се отронват несвързани думи, от които все пак се долавяше отвращение от собствената му грубост и от произнесената от мене дума.
Гневът му внезапно бе стихнал.
Едва сега бяха налице последствията от ужасната сцена, която бяхме предизвикали. Кристиан отстъпи до едно кресло и се отпусна в него. Там, с лакти на коленете и лице скрито в дланите, той остана неподвижен.
Изминаха дълги минути, по време на които всеки от нас следваше нишката на своите мъчителни мисли.
Не можах да не сподавя едно стенание, когато се опитах да стана, защото изведнъж се почувствувах обзета от непреодолима слабост. В този миг видях, че Кристиан Андерсон ме гледаше. Лицето му беше неузнаваемо. За първи път виждах такава мъка в очите му…
В миг почувствувах, че аз съм отговорна за това.
Изправих се и се приближих до него. Нещо у мене сякаш се разкъсваше. Не разсъждавах повече. Чувствах едно-единствено нещо: този човек страдаше заради мене!
Дръпнах ръцете му и седнах на ръчката на креслото. Страната ми се допря до неговата, ръцете ми обгърнаха врата му. Останах така сгушена до него без да мога да говоря, само сълзите ми мокреха лицето му. Чувствах неизразима нужда да облекча мъките му, да го накарам да забрави всички оскърбления.
— Кристиан! Кълна ви се, че за пръв път виждам граф Елсен. Кълна ви се, че нито той, нито някой друг… изобщо, аз никога никого не съм обичала!
В този миг мисълта за Оста Аси ми изглеждаше съвсем чужда и далечна. Тя беше негова любовница… Любовница? Но аз бях негова съпруга, тази, която той уважаваше и която искаше да бъде достойна за уважение… Аз имах по-хубавото място.