И после той страдаше заради мене… страдаше така, както нещо тайно ми шепнеше, не би страдал за нея.
Моите устни се докоснаха до неговата бледа страна и зашепнаха:
— Кристиан, аз ревнувах… Не съм виновна. Никога вече няма да ви казвам подобни неща.
Тогава неговите ръце ме притиснаха по-нежно.
— Ревността влудява — прошепна той. — Преди малко едва не ви убих!
— А мене мисълта за онази жена ме накара да стана толкова лоша! Тази вечер отидох в театъра само с надеждата, че мога да ви причиня мъка.
— Кой ви беше казал, че аз ще бъда там?
— Отгатнах, като видях билета, който скрихте. От театралната каса ми казаха, че ложата е запазена на името на вашата любовница. Тогава направих всичко, което беше по силите ми, за да успея да присъствам на това представление.
— Тази жена не е вече моя любовница! — потвърди той бавно.
— О!
Въпреки голямото ми желание да се помирим, не можах да не протестирам при това твърдение. И понеже смятах, че той ме лъже, опитах се да се освободя от неговата прегръдка. Но неговите ръце останаха здраво обвити около мене. После той потвърди учудено, без да откъсва очите си от моите.
— Кълна ви се, че тази жена вече не представлява нищо за мене. От няколко месеца тя е за мене само една изпълнителка на моите пиеси.
— С която отивате на публични места.
— Само тази вечер. Отдавна вече никой не ме среща при нея, нито с нея… Знаете ли откога? Откакто вие прекарахте една нощ при мене. Вярвайте ми, Симон, това е самата истина.
— Как мога да ви вярвам, когато и тази вечер…
— Слушайте, можете да питате тези, които бяха с нас. Впрочем, те са тези, които организираха тази вечер. Преди, когато още не ви познавах, няколко приятели се бяхме споразумели, че всяка раздяла ще бъде последвана от едно малко празненство… по този начин искахме да изтъкнем разликата с тъжния разрив при истинския развод. А сега, понеже отдавна всичко беше свършено между мен и Оста Аси… моля ви да ми вярвате, че това е така… приятелите ми ми напомниха някогашното ни лудешко решение… Отначало отказах да изпълня желанието им. После, понеже те продължаваха да настояват, аз отстъпих! Надявах се, че вие никога няма да узнаете. И понеже исках час по-скоро да свърша окончателно, бях почти доволен, че ми се отдаваше възможност да приключа така да се каже официално с това приключение…
— Значи наистина… тази вечер е било скъсването?
Очите ми се взираха изпитателно в неговите, за да прочета в тях потвърждение на думите му.
— Кълна ви се, скъсването настъпи още преди няколко месеца… Може да се каже, че тази вечер беше един вид погребение на миналото… Елате в кабинета ми. Там ще прочетете писмата на приятелите ми, които устроиха тази вечер. Понеже ви трябват доказателства, ще ги получите и ще се убедите.
Той поиска да ме повдигне от креслото, за да ме отведе долу, но аз се притиснах още по-силно към него.
— Не, нека да останем така. Искам да ви вярвам без доказателства, защото ми е приятно да имам доверие във вас… И понеже самата аз не мога да ви дам никакви доказателства, а вие ми вярвате, и аз трябва да ви вярвам и да имам доверие във вас, въпреки всичко.
— Да, аз също искам да ви имам доверие. Но все пак вие казахте една дума, която не ми дава спокойствие и ме влудява. Симон, повторете ми, че никога…
— Уверявам ви: никога!
— Никога! Тази дума значи толкова много за мене!
Поклатих бавно глава, но изведнъж усетих да ме облива силна червенина. Помислих си за това, което бе станало през онази паметна нощ, когато той ме бе задържал в своя апартамент.
Изглежда, че той разбра моята мисъл, защото ме погледна някак особено и промълви:
— Симон, чувствам, че в душата си вие ме обвинявате за едно злодеяние!
— Да.
— Вие го вярвате, но тава не е така.
— Как? — възкликнах аз смаяна.
— Казах ви, че съм се възползувал от правата си на съпруг…
— Нима не сте го направили?
— Не!
— Не?
— Бях решил да го направя. Вашето упорство дразнеше честолюбието ми. Казах го… но има толкова много път от думите до делата! Има неща, които един мъж с кавалерско чувство не се решава да направи… И най-после, и това беше най-важното, не можех да се примиря с мисълта да ви притежавам по този начин. Истинската любов не се задоволява с обикновено притежание. Исках самата вие да пожелаете да бъдете моя и телом, и духом.
— Защо тогава ме оставихте да вярвам, че между нас е станало нещо непоправимо?
— Вашата първа мисъл беше да ме обвините и да ме осъдите. А аз понеже не се защитих, у вас остана убеждението, че съм виновен. Припомнете си е каква горчивина ви казах, че дори и да ми хрумне да отричам, вие няма да ми повярвате!