— Във всеки случай бързам да узная как ще се развият работите в Стокхолм. Всичко това е толкова странно!
— Ще ви държа в течение.
— Разбира се. Позволете ми да ви дам един добър съвет: постарайте се да не се смутите и объркате там, когато попаднете в една съвсем нова за вас среда. Северняците са по-особени хора, по-сдържани, по-студени…
Напуснах го, като отнесох със себе си двадесетте хиляди франка, но имах неприятното чувство, че съм ги откраднала. Както и да разсъждавах, не можех да стигна до убеждението, че тези пари са наистина за мен.
Само за двадесет минути двамата чиновници на господин Даржил уредиха всичко в полицията и книжата бяха вече в пълна изправност.
Два дни по-късно отпътувах за Стокхолм.
Глава V
Не добих никакви особени впечатления от пътуването, което правех за втори път. Докато при първото пътешествие очите ми жадно поглъщаха всичко ново, сега бях изцяло отдадена на собствените си мисли и грижи! Не можеше да не бъде така. Бях се заела да разнищя едно странно приключение, което заплашваше да обърка целия ми живот, затова всичките ми усилия, всичките ми интереси трябваше да бъдат насочени към тази цел.
Когато се озовах в Стокхолм, въздъхнах с облекчение, защото най-после идваше време да се действува.
Беше привечер, когато направих първите си стъпки в столичния град. Както при първото ми посещение и сега Стокхолм ми се видя приветлив и гостоприемен.
С телеграма бях си запазила стая в един неотдалечен от центъра хотел, който ми бе препоръчан от моя хотелиер в Еврьо. По този начин нямах неприятната грижа да си търся подслон. Приятна стая, чисто легло и хубава храна ме очакваха. Спах чудесно!
На другата сутрин към десет часа аз вече звънях на вратата на бюрото на господин Бьорнсон.
Младият чиновник, който ме прие, ми съобщи, че неговият шеф отсъствува.
— Господин Бьорнсон е от два дни в Упсала по важна работа.
— Кога ще се върне? — запитах аз, малко разочарована.
— Вероятно към края на седмицата… Така поне предполагам.
Трябваше дълго да се чака, защото беше едва сряда.
— Не желаете ли, госпожо, да се видите със секретаря му?
Замислих се за миг. Наистина това отлагане беше извънредно неприятно, но нямаше какво да се прави.
— Ще чакам завръщането на господин Бьорнсон — реших аз. — Искам да говоря лично с него.
— Както обичате, госпожо.
— Но дотогава вие бихте могли да ми дадете адреса на господин Кристиан Андерсон, който трябва да е от вашите добри клиенти.
Чиновникът се поколеба.
— Изпратена съм тук по препоръка на господин Даржил, нотариус в Еврьо — побързах да кажа аз. — Тези дни той трябва да е писал на вашия шеф.
Чиновникът вдигна рамене.
— Не мисля, че трябва да крия от вас адреса на господин Кристиан Андерсон. Той е доста известен писател в Стокхолм и лесно ще научите адреса му от коя да е вестникарска редакция.
Не пропуснах да отбележа това ценно сведение: «Моят съпруг» беше известен човек!
Извадих бележника си и записах посочения ми адрес от страх да не го забравя и да се объркам.
Веднага след това чиновникът, който държеше всичко да бъде наред, за да не може никакъв упрек да бъде хвърлен върху самия него, побърза да ме запита:
— Госпожо, ако нямате нищо против да ни посочите по какъв начин бихме могли да влезем във връзка с вас, ще предупредя господин Бьорнсон за вашето посещение.
Дадох веднага адреса и телефонния номер на хотела, помолих младежа да ми телефонира веднага щом се завърне шефът му, сбогувах се и напуснах бюрото.
Докато слизах по стълбите, благодарих на покойния си кръстник, че по една щастлива случайност му бе хрумнало да прелиства заедно с мене шведки граматики и да ме кара да уча този език. Криво-ляво можех да си служа с него. От каква полза щеше да бъде това за мен сега, когато, сама в този чужд град, трябваше на всяка цена да разнищя тайната на моята женитба!
Но щом научих адреса на Кристиан Андерсон, изпитах неудържимо желание да видя този човек колкото е възможно по-скоро.
Едва се бях озовала на улицата и извиках едно такси, което ме откара близо до жилището на «моя съпруг».
Тук никой не ме познаваше и можех спокойно да се приближа до къщата. Впрочем, до самата къща не можех да се доближа, защото тя се намираше в дъното на неособено голям двор, но все пак постройката можеше да се види през входната врата, оставена открехната.
Когато се озовах пред този дом, обзе ме трескаво нетърпение да открия веднага какво се криеше в цялата бъркотия, в която бях замесена. Не ми беше достатъчно само да гледам тази къща. Трябваше да действувам и то незабавно.