— При това не знаем дали изобщо записът е верен — обади се равнодушният глас на моя астроном. — Възможни са всякакви деформации по тоя дълъг път.
Унесен в мислите си, аз сръбнах звучно от кафето, примляснах от неговата студенина и неочаквано един глас вътре в мене рече: „Нарича се Еа“.
Едва не подскочих. Какво беше това? Откъде дойде? Огледах се, почти плахо спрях погледа си върху „съществото“. А гласът в мен отново се обади: „Нарича се Еа“. Трябва да съм пребледнял, защото приятелят ми запита:
— Какво ти стана?
Не отговорих, понеже с някакъв мистичен страх продължавах да чета на снимката: нарича се Еа, нарича се Еа, нарича се Еа…
— Нарича се Еа.
— Какво? Какво?
— Нарича се Еа — прошепнах аз и посочих с разтреперан показалец „съществото“. — Нарича се Еа. Тука го пише.
— Не ти е добре — каза той. — Пътуването изглежда…
И посегна да прибере фотографиите.
— Чакай! — изревах аз.
Грабнах снопчето снимки и бясно ги заобръшах. Не! Нищо! Пълна безсмислица! Сигурно не съм добре. „Нарича се Еа…“ Но да! Нарича се Еа! Двата знака пред главоподобния край на „съществото“ бяха съвсем различни от тия на другите снимки и упорито твърдяха: „Нарича се Еа“. Разтърках с длан лицето си така силно, че то изтръпна. Станах, отидох до прозореца, погледнах антените, върнах се и съвсем спокойно прочетох: „Нарича се Еа“. И вече знаех защо го прочетох така. Бяха шумерски клинописни фигури, които на древноакадски език ми казваха: Нарича се Еа. Прехвърлих погледа си от другата страна на „съществото“, където имаше по-голям ред от същите знаци, и отново съвсем лесно прочетох: „…и ги научил да строят канали, да напояват земята, да правят мотики, да отрязват от камъка и дървото себе си.“ Прочетох го два, три пъти, а в гърдите ми бе станало като в хладилник студено. Попитах:
— Възможно ли е някой, ей така… да си е направил шега? Да ги е предал от Земята? Или от спътник?
— Изключено! — отвърна астрономът и явно се насилваше да потиска любопитството си. — Лично съм ги приемал. А източникът им е точно зафиксиран между звездите Ригел и Бетглхайзе.
— Слушай! — извиках аз тогава, защото мозъкът ми също бе свикнал да прави веднага предположения, да обобщава, да строи хипотези. — Това ли е целият запис? Няма ли и други…
— Това са отделни снимки — отвърна той, а устните му изразяваха вече желанието да се позабавлява с моята внезапна „откаченост“. — За журналистите. И за такива като тебе. Няма да хабим записа за всекиго, комуто ще се прище да пообщува с ориоиците.
— Пусни ми записа! — креснах аз. — Целия! Приготви всичко, сега ще се върна!
Кой знае как съм го сащисал, изхвръквайки така навън! Скочих в старата си „Волга“ и тя зарева по шосето. Най-малко десет милиционери записаха номера ми и утре щях да получа любезна покана да се явя в неделното училище на автомобилната инспекция, но по дяволите’ Нали успях след половин час да се върна жив с Шницеровата „Илюстрована история на писмеността“ и съставената лично от мен още преди двадесет години граматика на древно-акадския език!
Показах на моя приятел съответните знаци в „Историята“ и в моята граматика. Иначе не бих могъл да го убедя. Прочетох му целия надпис от двете страни на „съществото“, дадох му сам да го сравни и докато той сричаше, възкликнах смаяно, защото едва сега в мозъка ми проблесна една светлина, която бе ослепителна със своята неочакваност и неправдоподобност:
— Добрият и мъдър бог Еа! Да! Това е добрият и мъдър бог Еа, който научил древните шумери да правят земята си плодородна. Ето как и защо моите мили вавилонци са знаели Питагоровата теорема две хиляди години преди Питагор!
— Ти съвсем откачи! — каза астрономът, но като че ли не беше толкова убеден в лудостта ми. — Пак тия твои нравствени мисии! Добре, ела да видим какво още ще прочете любвеобилното ти сърце.
Докато той въртеше бутоните на телерекординга, аз седях пред екрана и трескаво изреждах всичките недоказани доказателства в полза на идването на извънземни същества на Земята. И за Сириусовия календар на египтяните, и за тайнствения „космодрум“ в Сахара, и за предполагаемата ядрена яма на Мъртво море, а най-вече за странното несъответствие между познанията на жреците по астрономия, математика, химия и дивашката примитивност на средствата за производство…
Моят приятел гледаше трепкащите светлинни на скалите и се смееше студено и зло, защото всичко това беше му познато, разбира се. После и двамата млъкнахме — на екрана бяха се появили първите знаци. Те не приличаха на другите, но тук и там имаше между тях някои много познати ми триъгълничета и клинчета. Аз възликувах: