Спомних си писмото на Роуз.
— Да не би да иска да ти направят пробни снимки за някой филм?
Стивън отвърна, че това, разбира се, били пълни глупости.
— Но на вечерята снощи дойде един мъж, който работи в киното, и каза, че съм подходящ. Накараха ме да прочета на глас някакъв текст. Трябва да отида на прослушване — така му викат. Само не знам дали наистина ще го направя.
— Разбира се, че трябва да отидеш, Стивън! — казах окуражаващо.
Той ми хвърли кос поглед и попита дали би ми харесало, ако стане актьор — стана ми ясно, че съм сгрешила, като съм си мислела, че е загубил интерес към мен. (Тогава още не предполагах колко много всъщност съм грешала.) Задавах му въпроси единствено от любезност — нищо друго, освен Саймън не ме интересуваше в момента, — но се опитвах да изглеждам развълнувана от перспективите, очертаващи се пред Стивън.
— Но това ще бъде невероятно, Стивън! Разбира се, че ще ми хареса!
— В такъв случай ще опитам. Казаха, че ще ме обучат.
Помислих си колко добри резултати биха могли да постигнат с него — Стивън притежава доста хубав глас.
— Много е вълнуващо! — повторих. — Възможно е да стигнеш дори до Холивуд.
Той се засмя и отговори, че не разчита на това.
След като допихме чая си, Стивън ми помогна да оправим масата и после двамата отидохме във фермата Фор Стоунс. Семейство Стебинс бяха организирали парти. Мога да се обзаложа, че Айви много се зарадва на новината, че Стивън може да се снима във филм. (Не беше сигурно, разбира се, но тя го прие като даденост.) Легнах си рано, все още замаяна от щастие. Дори трополенето на дъждовните капки по покрива ми доставяше удоволствие, защото ми напомняше, че Саймън се беше погрижил течовете да бъдат отстранени. Всичко, което по някакъв начин бе свързано с него, беше особено значимо и ценно за мен. Ако някой дори само споменеше името му, имах чувството, че са ми поднесли подарък. Аз самата копнея да го повтарям непрекъснато — стига да ми се удаде възможност, веднага се хващам за нея.
Татко се върна на другата сутрин. От торбата се подаваше телефонен указател на Лондон.
— Мили Боже, телефон ли ще ни прокарват? — извиках.
— О, за Бога, не! — Татко хвърли торбата върху един от кухненските столове, откъдето тя моментално се строполи на земята. Указателят и още няколко книги се разпиляха по пода. Баща ми ги напъха обратно в торбата колкото се може по-бързо, но въпреки това имах достатъчно време, за да зърна някои от заглавията: „Езикът на цветята“, „Начално ниво на обучение по китайски“ и вестник „Пощенски гълъб“.
— Къде е чинията с върбовите клонки? — попитах го, като се опитвах гласът ми да звучи както всеки друг път.
— Изпуснах я на автобусната спирка на Ливърпул Стрийт, но тя изпълни предназначението си. — Той тръгна към стаичката на вратаря, но после се спря и каза, че първо би искал да пийне чаша мляко. Докато му го поднасях, попитах дали наистина е отседнал в апартамента на Котънови.
— О, да — отвърна баща ми. — Настаниха ме в стаята на Саймън — между другото, той настоя да ти предам поздравите му, каза, че двамата сте прекарали чудесно, когато е идвал тук.
— А ти къде отиде, когато той се прибра?
— Останах си в стаята му, а той се настани в хотела на Нийл за една вечер, много мило от негова страна наистина. Саймън е невероятно добър, за нещастие.
— Защо „за нещастие“? — попитах.
— Защото Роуз не пропуска да се възползва от добрината му — отвърна баща ми. — Но пък, от друга страна, не съм виждал някой мъж, който до такава степен да си е изгубил ума по жена — направо да се възмутиш от целия женски пол!
— Не виждам защо, като се има предвид, че и Роуз е влюбена в Саймън.
— Наистина ли? — повдигна вежди баща ми.
Нищо не казах, надявайки се, че той ще се откаже от допълнителни коментари по темата, но за съжаление го чух да вика:
— Сигурна ли си, че сестра ти е влюбена в него, Касандра? Много ще ми е интересно да разбера.
— Ами на мен тя ми каза, че е — измърморих. — А ти знаеш, че Роуз никога не лъже.
Татко замислено замълча за минута, после отвърна:
— Да, права си. Не си спомням някога да е изричала дори и най-незначителна лъжа. Да, да, щом като казва, че е влюбена, значи наистина е — държането й от снощи също го потвърждава, естествено, ние си знаем каква е Роуз по природа.
Той остави празната си чаша на масата, а аз я взех и я отнесох до мивката. Предпочитах да съм с гръб към него, докато водим този разговор.