Стивън настоя да ме изпрати до Парк Лейн. Уговорихме се да се чуем по телефона и да се разберем кой влак да хванем на връщане, след което той пое към Сейнт Джонс Ууд.
Разходих малко Елоиз, после влязох в сградата, където се намираше апартаментът на госпожа Котън. Вътре цареше истински разкош — мраморният под на фоайето бе застлан с меки килими, светеха кристални полилеи и дори имаше асансьор. Влязох в него и натиснах бутона. Елоиз бе обзета от клаустрофобия — заскимтя и задраска по стените на квадратната движеща се клетка.
В коридора бе толкова тихо, че бе почти невъзможно да се повярва, че някой живее зад излъсканите врати.
Отвори ми прислужница и подозрително ме огледа.
Попитах за Роуз и се представих.
— Всички излязоха — отвърна жената.
Изведнъж се сетих, че трябваше да ги предупредя за пристигането си.
— А кога ще се върнат?
— Мадам каза, че ще са тук в шест и половина — да имат време да се преоблекат за вечеря. Няма ли да влезете, мис?
Предложи да донесе вода на Елоиз, която дишаше тежко, и ме попита дали не искам нещо. Поръчах си чаша мляко и попитах мога ли да се пооправя малко. Прислужницата ме заведе до спалнята на Роуз. Беше невероятна — килимът беше бял, направо не смеех да стъпя на него. Цялата стая бе обзаведена в бяло и кремаво, изключение правеше единствено огромният букет от червени рози, потопен в мраморната ваза върху нощното шкафче. Между кървавите цветове се виждаше картичка, на която с почерка на Саймън бе написано: „Добро утро, скъпа“.
Банята на Роуз изглеждаше така, сякаш никога не е била ползвана — дори четката й за зъби беше скрита някъде. Сестра ми беше споменала в писмото си, че хавлиите й се сменят всеки ден, но не бях предполагала, че въпросните кърпи са толкова много, толкова меки и толкова красиви.
Измих се и отново влязох в спалнята. Заварих Елоиз опъната върху бялата покривка на леглото — изглеждаше доволна. Събух се и полегнах до нея. Трябваше да реша какво да правя. Прелестният аромат на рози изпълваше въздуха.
Знаех, че няма смисъл да обсъждам въпроса с Роуз, ако сестра ми не се върнеше навреме. Трябваше да проведа разговора бавно и тактично, а нито преди, нито след вечеря щях да разполагам с достатъчно време за това. Дали нямаше да мога да я открия? Тя със сигурност щеше да се прибере, ако разбереше, че я чакам в апартамента на бъдещата й свекърва.
Позвъних и прислужницата се появи. За съжаление жената нямаше представа къде бяха отишли всички.
— Дали няма някой, който да знае? — попитах отчаяно.
— Ами може да се обадим на господин Нийл — макар че той едва ли ще може да ни помогне — напоследък не го виждаме често.
Тя се обади в хотела, в който бе отседнал Нийл, но той също бе излязъл. После аз се сетих за Фокскотънови.
Леда Фокскотън не беше особено доволна, че я безпокоя.
— Ах ти, глупаво дете, защо не ги предупреди? — извика тя. — Разбира се, че не знам къде са. Чакай малко, ще питам Обри. Топаз може да му е споменала нещо. — След малко гласът й отново прозвуча в слушалката: — Знае само, че тази вечер мащехата ти ще си е у дома — има намерение да я посети. Най-добре ще е да обядваш с нас, предполагам, но ще трябва да почакаш поне до два часа, понеже имам още доста работа със Стивън. Днес следобед ще трябва да го представя на някои хора от киното. Можеш да намериш с какво да се занимаваш за около час и половина, нали? Хвани едно такси към един и половина и ела тук.
Първоначалната ми реакция бе да откажа, но исках да видя къщата и студиото й — както и отново да огледам хубавичко нея и съпруга й. Струваше ми се, че Топаз твърде много се е сближила с него. Благодарих и приех поканата. След като тя ми затвори, си казах, че в крайна сметка наистина беше много мило от нейна страна да ме покани у тях, крайно време бе да се отърся от предразсъдъците си.
— Ще е добре за вас, госпожице — каза ми прислужницата, — макар че нашият готвач също би могъл да ви предложи нещо за хапване. Я да видим, разполагате с достатъчно време, сигурно ще искате да пообиколите магазините.
Не ми се щеше да разкарвам Елоиз по улиците, затова отвърнах, че предпочитам да отскоча до Хайд Парк.
— Роклята ви е малко измачкана, мис. Мога да я изгладя, ако желаете.