— Мили Боже, можеш ли да си представиш — невъздържано възкликнах, — Стивън ще спечели петдесет лири!
— О, той ще спечели много повече от това, преди Леда да е приключила — отвърна Роуз. — Тя е луда по него.
Когато излязох от банята, сестра ми вече беше извадила един вечерен тоалет за мен — отново в модния черен цвят! Оказа се, че Роуз е избрала точно тази рокля просто защото била най-късата от всичките й. Стоеше ми перфектно и полите й едва докосваха пода. Изглеждаше ми невероятно луксозна, макар сестра ми да ме осведоми с небрежен тон, че това е просто една най-обикновена дреха, купена от магазин за конфекция.
Тъкмо приключих с обличането, когато откъм хола се разнесе гласът на Нийл.
— Трябва да го приемеш като голям комплимент — рече сестра ми. — Той е тук само заради теб — не сме го виждали от седмици. Боже, надявам се, че няма да пусне отрова в супата ми!
Отбелязах, че е много жалко, задето те двамата не се разбират.
— Вината не е моя — отвърна Роуз. — Аз наистина правя опити да се държа приятелски с него, най-вече заради Саймън, но напразно. И тази вечер ще опитам, тъкмо ще видиш как реагира.
Когато каза, че го прави заради Саймън, си помислих: „Разбира се, че го обича! Каква идиотка бях да повярвам на Томас!“ Въпреки това обаче щастието ми си остана непомрачено. Не спирах да си повтарям, че поне зърнах Саймън и след минута ще го видя отново — това ми беше напълно достатъчно за момента.
Нийл похлопа на вратата на спалнята и извика:
— Къде е моята любима приятелка Касандра?
Роуз още не беше привършила с тоалета си, затова излязох навън да го видя. Бях забравила колко е добър Нийл. Отидохме в хола и щом ме видя, Саймън възкликна:
— Хей, ама тя е пораснала!
— И при това е истинска красавица — добави госпожа Котън. — Другата седмица трябва да отидем да ти напазаруваме някои неща, скъпа.
Мисля си сега, че наистина изглеждах доста добре в роклята на Роуз.
Всички се държаха изключително мило с мен — може би чувстваха, че напоследък съм останала малко пренебрегната. После дойде и Роуз, хвана ме под ръка и възкликна:
— Касандра трябва да остане задълго при нас, не мислите ли? Татко просто ще трябва да се научи да се грижи сам за себе си.
Ако беше чула това, Топаз не би го подминала равнодушно, но нея я нямаше — вече бе излязла с Обри Фокскотън.
След вечерята, която се състоеше от четири блюда (желираната супа бе наистина превъзходна!), решиха, че трябва да отидем на танци. Госпожа Котън отказа да дойде с нас — каза, че предпочитала да си остане у дома и да препрочита Пруст.
— Започнах го снощи — рече тя на Саймън — и нямам търпение отново да се върна към него. Този път си водя бележки — както правиш ти, когато отбелязваш любимите си параграфи.
После майка и син се впуснаха в разговор за Пруст, който много исках да слушам, но Роуз ме помъкна обратно към спалнята си.
— Не понасям как тези двамата говорят за разни книги! — изсъска тя. — И никога не споменават името на автор, от когото да съм прочела поне ред!
Танцовата забава беше в голямата зала на хотела. След първия кръг по дансинга ми стана ясно, че случаят е безнадежден — сатенените обувки, които ми беше дала Роуз, уж ми пасваха идеално, но когато затанцувах, се оказа, че непрекъснато се изхлузват от краката ми.
— Май ще трябва да се задоволя само с гледане — казах на Нийл.
— За нищо на света! — засмя се той и ме повлече към един пуст коридор встрани от балната зала. Изглежда, архитектът го беше предвидил като място за почивка, защото в стените имаше няколко малки ниши, тапицирани с розов брокат, но Нийл ми каза, че тук рядко се вясвали хора.
— А сега свали тези проклети обувки. Аз ще направя същото с моите, за да не взема случайно да те настъпя — нареди ми той.
Затанцувахме върху мекия килим — усещането бе странно, но приятно. Когато музиката спря, двамата с Нийл седнахме в една от нишите и поведохме разговор.
— Радвам се, че дойде в Лондон — рече той. — Ако не беше го сторила, можеше вече да не се видя с теб. След една седмица се връщам у дома.
Изгледах го слисано.
— Искаш да кажеш в Калифорния, нали? Няма ли да останеш за сватбата? Мислех, че ще бъдеш шафер!
— Саймън ще трябва да си намери някой друг за тази цел. Не мога да пропусна шанса, който ми се отваря — предложиха ми дял в едно ранчо. Днес получих телеграма, че вече имат нужда от мен.