Нямаше нищо друго по този въпрос. Затворих тетрадката и зареях поглед навън.
И тогава… Изведнъж целият план се оформи в съзнанието ми — до последния детайл! В първия момент ми хрумна, че си го мисля само на шега, а когато го разкажа на Томас, той ще си умре от смях. Точно тогава часовникът на църковната кула удари десет. Пред мен се появи лицето на мама — не такова, каквото го знаех от снимките й, а каквото си беше — видях светлата й коса, дори луничките, покриващи носа и страните й. А бях забравила, че е имала лунички. В същото време чух гласа й — за първи път от години насам. „Знаеш ли, скъпа моя — казваше тя, — имам чувството, че този твой план може да се окаже наистина добър.“
„Но, мамо! — чух се да отвръщам. — Това е невъзможно! Направо фантастично!“
„Е, защо не, баща ти е фантастичен човек!“
Изтичах от кулата. Решението беше взето.
Влетях като вихър в кухнята на замъка и измъкнах отново Томас навън. За моя изненада планът ми изобщо не му се стори налудничав или невъзможен. Напротив, прегърна го с жар.
— Дай ми парите, които са заделени за домакинството, и още утре ще купя от града всичко, което ни е необходимо — каза брат ми. — Ще го направим вдругиден. Трябва да действаме бързо, защото Топаз като нищо може да се завърне другата седмица.
Не споменах за странния си разговор с мама — вероятно щях, ако Томас се беше възпротивил на плана ми. Дали наистина вярвах, че бях получила този съвет от майка, или просто дълбоко в себе си исках да е било така? Не съм сигурна, само знам, че се случи.
На следващата сутрин татко се отправи към Скотни, както обикновено, така че нямаше опасност да разбере какво замисляме. До момента, в който Томас се върна от града, бях приготвила всичко, с изключение на няколко тежки неща, които не можех да пренеса сама. Той ми помогна, после двамата седнахме и уточнихме за последно детайлите.
— Ще го направим веднага след закуската — предложи Томас, — защото иначе татко може пак да отпраши към Скотни.
Когато във вторник сутринта отворих очи, първата ми мисъл бе, че не мога да го извърша. Беше опасно, можеше да се случи нещо наистина ужасно! После обаче си спомних думите на татко, че ако скоро не започне да работи, импулсът му може да умре.
Докато се лашках между убедеността и колебанието, в стаята влетя Томас и задъхано ми съобщи, че баща ни нямал намерение да изчака закуската — щял всеки момент да потегли към Скотни. Нямаше време, за какъвто и да е размисъл — трябваше да приложим плана си в действие. Осъзнах, че ако не го осъществим, нямаше да си го простя.
Под прозореца се чу шум от помпане на гума.
— Прекалено късно е! Изпуснахме го! — извика Томас.
— Не съвсем — отговорих убедено и му заповядах: — Измъкни се незабелязано оттук и тичай към кулата Белмот. Скрий се отзад и бъди готов да ми се притечеш на помощ. Хайде, тичай!
Брат ми изчезна, а аз се спуснах бързо по стълбите и излязох на двора. Престорих се на много притеснена, че баща ми излиза, без да е закусил.
— О, в Скотни ще ме нахранят — отвърна безгрижно той.
Аз заприказвах за колелото му, предложих да го почистя вместо него и отбелязах, че се нуждае от нови гуми.
— Задната има нужда от още малко помпане — вметнах и се засуетих около нея, опитвайки се да спечеля достатъчно време, та Томас да успее да стигне до кулата.
След това, когато татко понечи да яхне велосипеда си, подхвърлих небрежно:
— О, би ли отделил една минутка, за да дойдеш с мен до кулата Белмот? Мисля, че ще искаш да уведомиш собствениците на Скотни какво става там напоследък.
— О, Боже, много ли вреди са й нанесли последните дъждове?
— Ами предполагам, че ще забележиш някои промени — рекох.
Прекосихме моста и започнахме да се изкачваме по могилата.
— Човек рядко може да види синьо небе като това — отбеляза баща ми. — Чудя се дали агентите на Саймън са упълномощени да извършват ремонти в кулата?
Той продължи да бъбри и изглеждаше напълно нормален. Всичките ми притеснения и колебания се върнаха, ала зарът вече беше хвърлен.
— Наистина трябва да прекарвам повече време тук — рече той, докато изкачвахме каменните стъпала.
Отворих тежката дъбова порта и го пропуснах да мине напред. Татко влезе в кулата, изкачи се по стълбата и примигна, за да свикне с мрака, който цареше вътре.