— Цял следобед ли си крещял? — попитах го, щом Томас отвори вратата.
— Почти — отвърна татко с прегракнал глас. — Все някой ще мине през това поле рано или късно.
— Много се съмнявам — отвърна Томас. — Житото е пожънато и прибрано. И между другото, гласът ти не се чува отвъд могилата. Ако освободиш кошницата от обяда, ще я изтегля и ще ти пуснем вечерята долу.
Очаквах баща ми да избухне, но той дори не отвърна, а чинно се зае да свърши онова, което Томас му беше предложил. Движенията му бяха някак вяли. Беше си свалил сакото и бе разкопчал горното копче на ризата си, за да изглежда трогателно — все едно, че бе готов да го изведат за екзекуция.
— Трябва да му донесем пижамата и халата — прошепнах на Томас.
Татко ме чу и извърна глава нагоре:
— Ако ме оставите тук тази вечер, ще откача — наистина, Касандра, повярвай ми. Това… Това чувство, че си лишен от свобода… Бях забравил колко шокиращо може да бъде. Не знаете ли как се отразява престоят на хората в тесни килии? Не сте ли чували за клаустрофобия?
— Там долу имаш достатъчно място — отвърнах възможно най-твърдо. — И никога не си страдал от въпросната клаустрофобия. Нали все се заключваш в стаичката над централната порта!
— Друго е, когато се заключваш сам! — извиси глас той. — Ах вие, проклети малки идиоти, пуснете ме навън! Пуснете ме!
Чувствах се ужасно, но на Томас изобщо не му пукаше. Изглежда, усети, че омеквам, защото ми прошепна:
— Ще трябва да минем през този етап. Остави на мен тази работа.
Той пусна кошницата в подземието и извика:
— Ще те освободим веднага щом напишеш нещо — около петдесетина страници, да речем.
— Та аз никога не съм изписвал петдесет страници за по-малко от три месеца, дори когато все още бях в състояние да пиша! — изкрещя баща ми и се тръшна в креслото, обвивайки лице в дланите си.
— Ще си вземеш ли вечерята, или не? — попита Томас. — Най-добре първо извади кафеничето.
Татко погледна нагоре. По лицето му плъзна гъста червенина. Той направи скок към кошницата и в следващия миг покрай главата ми прелетя чиния, а една вилица мина през вратата, докато я затваряхме.
Отпуснах се уморено на стълбите и заридах.
— Мили Боже! — извика отдолу баща ми. — Ударих ли те, Касандра?
— Не — извиках. — Добре съм. Но моля те, не изхвърляй чиниите си, преди да си ги опразнил! О, не можеш ли просто да се опиташ да напишеш нещо, татко? Каквото и да е! Дори онази детска залъгалка, нали се сещаш — „Котката седи на постелката пред вратата“, ако искаш! Каквото и да е, само започни да пишеш!
Плачът ми стана още по-силен и сърцераздирателен. Томас ме забута надолу по стълбите.
— Не трябваше да го правим — ридаех, докато се спускахме по могилата. — Ще го пусна още тази вечер, пък ако ще да ни убие.
— Не, няма! Спомни си нашата клетва. — Бяхме се зарекли, че ще го освободим само ако и двамата сме съгласни. — Аз още не съм готов да се предавам. Ще видим как ще се държи след вечерята.
Когато започна да се стъмва, взехме пижамата и халата на татко, както и една газена лампа и отново поехме към могилата. Този път откъм кулата не се чуваше нито звук.
— О, Томас, ами ако си е разбил главата в стената? — прошепнах. И точно в този момент до носа ми достигна ароматът на запалена пура.
Когато отворихме вратата, видяхме баща ни да седи до масата, с гръб към нас. Щом ни чу, бавно се извърна и застана така, че да го видим — в едната си ръка държеше пурата, а в другата — молив.
— Брилянтната ви идея направи истинско чудо! — извика той с дрезгав, но щастлив глас. — Чудото стана! Започнах!
— О, невероятно! — възкликнах.
— Прекрасно, татко. Може ли да видим какво точно си написал? — попита равно и овладяно брат ми.
— В никакъв случай — нищо няма да разберете! Но наистина съм започнал, кълна ви се! Хайде сега, пуснете ме.
— Това е уловка — прошепна в ухото ми Томас.
— Колко страници написа, татко? — попитах.
— Немного — през последния час тук стана доста тъмно…
— В такъв случай газената лампа ще ти дойде добре — рече Томас и започна да я спуска в подземието.
Татко я свали от въжето, после спокойно заговори:
— Томас, давам ти честната си дума, че започнах отново да пиша — ето, можеш и сам да видиш. — Приближи един лист до газената лампа, после го остави настрани. — Касандра, ти самата се занимаваш с писане, така че ще разбереш по-добре от брат си — когато човек е в началото, първите резултати може да не се окажат съвсем задоволителни. По дяволите, та аз започнах едва след вечеря! Отлична храна, между другото; много ви благодаря. А сега бързо ми донесете стълбата — искам да се кача в стаичката си — ще работя през цялата нощ.