Колата все повече приближава. Не мога да се отърся от усещането за предстояща катастрофа…
Катастрофата в действителност се случи! От колата излизат Саймън и Топаз!
Шестнайсета глава
Двамата с Томас влетяхме в кухнята точно когато Топаз драскаше една клечка кибрит, за да запали газената лампа. Чух гласа на Саймън още преди да съм видяла лицето му:
— Роуз тук ли е?
— Роуз ли? — удивих се.
— О, Господи! — извика Саймън.
В този момент фитилът на лампата пое пламъка от кибритената клечка и освети лицето на Саймън — беше изкривено от тревога.
— Сестра ти изчезна — обясни Топаз. — Не се плаши, не е нещастен случай или нещо от този род; оставила е бележка на Саймън, но… — Тя хвърли бърз поглед към него, после добави: — В бележката всъщност не е обяснила нищо. Очевидно си е тръгнала тази сутрин. Саймън беше отишъл да закара майка си при някакви приятели в провинцията, а Роуз бе казала, че не й се ходи с тях. Той остана у въпросните приятели до вечерта, така че се прибра в апартамента късно. Аз пък бях заета през целия ден — позирах пред Макморис, а после ходих с него на театър. Когато се прибрах вкъщи, заварих Саймън да чете бележката, която Роуз му бе оставила. Помислихме си, че може да се е върнала при вас, затова веднага потеглихме насам.
— Тя със сигурност е добре — казах успокоително на Саймън. — Днес предобед получих телеграма от нея, в която се казваше, че ще ми пише, когато може, и че ме моли да я разбера. — Едва сега осъзнах, че тази молба на Роуз за разбиране някак не се връзваше с нашето скарване. Очевидно се отнасяше до бягството й.
— Откъде е изпратена телеграмата? — попита ме Топаз.
— Не обърнах внимание. Сега ще я донеса.
Беше в спалнята ми. Докато тичах нагоре по стълбите, чух Топаз да казва:
— Представете си само! При цялата тази бъркотия Мортмейн продължава ли, продължава спокойно да си спи! — Уплаших се, че може да реши да отиде да го събуди, но — слава Богу! — не й хрумна да го направи.
Поднесох телеграмата на светлината на лампата.
— Хей, ама тя май я е изпратила от онова местенце край морето, където ходихме на пикник! — възкликнах.
— Защо й е било да отива там? — удиви се Томас. — И не е ли могла тази глупачка да обясни в бележката си какво всъщност става?
— Струва ми се, че Роуз бе достатъчно красноречива — рече Саймън. — Благодаря ти, че се грижиш за чувствата ми, Топаз, но наистина няма смисъл. — Той извади бележката от джоба си и я сложи до телеграмата. — Вижте какво ми е писала.
„Скъпи Саймън — започваше сестра ми, — искам да знаеш, че в началото не съм те лъгала. Наистина смятах, че те обичам. Сега не ми остава нищо друго, освен да те помоля да ми простиш. Роуз“.
— А така! — рече Томас и ми хвърли многозначителен поглед.
— Но това още нищо не значи — започна Топаз. — Опитвам се да обясня на Саймън, че сестра ви най-вероятно е реагирала така, защото нервите й са опънати до крайност покрай всичките тези сватбени приготовления. След ден-два ще й мине. Очевидно е решила да се усамоти в онова градче, за да помисли.
Саймън извади джобния си часовник и го погледна.
— Много ли си уморена? Искам да тръгнем натам още в този момент — обърна се той към Топаз.
— Искаш да тръгнем по следите й ли? О, Саймън, сигурен ли си, че е разумно да го правим? Ако Роуз иска да остане насаме за известно време…
— Няма да я притеснявам. Дори няма да й се мяркам пред погледа, щом не иска да ме вижда. Но ти можеш да си поприказваш с нея. Нужно ми е да знам малко повече, отколкото в момента.
— В такъв случай ще дойда, разбира се. Изчакай само да си разменя няколко думи с Мортмейн…
Тя понечи да тръгне към горния етаж, но аз се изпречих на пътя й.
— Няма смисъл да се качваш горе — казах.
— Какво, да не би пак да е отишъл в Лондон?
— Не… — Хвърлих търсещ поглед към Томас с надеждата, че ще ми помогне да обясня. — Виж какво, Топаз…
— Казвай бързо какво става! Какво криете от мен? — Топаз беше толкова уплашена, че напълно бе забравила да използва любимия си контраалт.
— Татко е добре — побързах да я успокоя, — но не е в спалнята ви. Новините са добри, Топаз, наистина… Много ще се зарадваш, когато разбереш.
В този момент се намеси Томас:
— Татко лежи в тъмницата на кулата Белмот от два дни. Затворихме го там, за да го накараме да работи, и ако можем да му вярваме, това е довело до успех.
Мисля, че брат ми обясни нещата достатъчно ясно, но Топаз го засипа с цял куп объркани въпроси. Когато най-сетне успя да проумее какво всъщност се е случило, гневът й нямаше граници.