Колко много може да научи човек само за един час!
Искам да пиша единствено за случилото се точно преди Саймън да си тръгне, но първо ще започна с нещата, които подозирам, че може да ми се изплъзнат.
Той седна до мен на килимчето. Каза, че е дошъл да се сбогуваме — след няколко дни заминавал за Америка, отчасти защото госпожа Котън иска да прекара зимата в Ню Йорк и отчасти защото държи да е там, когато четирите раздела от томчето на татко бъдат публикувани. Смята да напише статия по темата.
— Баща ти казва, че съм като териер, преследващ неотлъчно плячката си — засмя се той. — Но си мисля, че на него му харесва да е в центъра на вниманието. Между другото е изключително важно работата му да бъде представена пред подходящите хора.
— Саймън — започнах, — може ли вместо прощален подарък да ми помогнеш да разбера каква всъщност е целта на баща ми с написването на тази книга?
— Знаеш ли, отдавна смятах да го направя. Когато си замина, ти ще си единственият човек покрай него, който ще е в състояние да го разбере. О, Томас, разбира се, е много умно момче, но у него все още се забелязват детински прояви. Както и да е, сигурен съм, че точно към твоето разбиране се стреми баща ти.
Бях изненадана и поласкана.
— Аз искрено се стремя да вникна в душата му, но ако той не ми обясни… Защо не желае, Саймън?
— Защото смисълът на енигмата е човек да я разгадае със своите собствени усилия.
— Но поне би могъл да ми разкрие правилата, по които това става!
Саймън ми отвърна, че тук е съгласен с мен и точно затова успял да убеди баща ми да му позволи да проведем този разговор.
— Искаш ли да ми зададеш някакви въпроси? — попита ме той.
— Да, и първият е защо изобщо трябва да пише енигми?
Саймън се засмя.
— Никой не знае защо един творец създава нещата по един или друг начин. Но баща ти може да се похвали с много могъщ предшественик — Господ е създал цялата вселена под формата на голяма енигма!
— И то много трудна за разгадаване според мен. Не виждам защо на татко му е хрумнало да копира Бог.
Саймън отвърна, че всеки творец в по-голяма или по-малка степен го прави, а и според него всяко човешко същество е потенциален създател.
— Мисля, че едно от нещата, които баща ти цели със своята нова книга, е именно да стимулира тази креативност. Разбира се, всичко вече веднъж е създадено, но човек трябва да го преоткрие.
Трябва да съм изглеждала доста объркана, защото той замълча, а после рече:
— Чакай, дай ми минутка, не мисля, че ти обясних достатъчно ясно…
След това легна по гръб на тревата — както през онзи първи май — и затвори очи. Позволих си да му хвърля един-единствен бърз поглед. Не исках да си мисля колко много ще ми липсва, когато замине за Америка — по-късно щях да имам достатъчно време за това.
Накрая Саймън отново заговори:
— Смятам, че баща ти използва интереса, който стотици хора проявяват към пъзелите, гатанките и главоблъсканиците, за да ги стимулира да преоткриват света. И смята, че това започва от най-ранна детска възраст.
Говори още дълго, накрая аз го помолих да ми повтори всичко дума по дума. И изведнъж проумях! О, стана ми абсолютно ясно!
— Но как действа това? — извиках. — Каква е ролята на всичките тези „котки върху постелки пред вратата“?
— Представи си, че си едно дете, което за пръв път се сблъсква с първите символи от света на енигмите — буквите. Припомни си как са ти изглеждали, преди да си осъзнала значението им. После си помисли как стигаш до момента, в който буквите оформят думи, а думите започват да рисуват картини в съзнанието ти… Защо ме гледаш с такова притеснение? Още повече ли те обърквам?
— Не, ни най-малко — отвърнах. — Разбрах всичко, което ми обясни. Но, Саймън, аз се чувствам толкова разочарована от баща си! Защо му е да представя нещата тъй усложнено? Защо не каже директно онова, което мисли?
— Защото има много неща, които чисто и просто не могат да бъдат казани направо. Опитай се да дадеш директно обяснение на красотата например и ще разбереш какво имам предвид. Всеки новатор се е сблъсквал с отрицанието на околните. Спомни си за Бетховен и за други гениални композитори, художници и писатели. И колко много хора ги обожават сега. В литературата новаторите се срещат най-рядко, затова такива творци като баща ти трябва да се приветстват с бурни аплодисменти и да се окуражават.
— Ще го окуражавам колкото мога! — обещах. — Дори и да не харесвам работите му, няма да му го показвам.
— Едва ли ще успееш — възрази Саймън. — А ако баща ти се сблъска с твоето отрицание, може способността му да възприема нюансите на света около себе си да се парализира. О, Господи, как да те спечеля на негова страна? Виж — можеш ли да изразяваш онова, което чувстваш по отношение на неговите творби, само на страниците на този дневник? И винаги ли използваш чисти и ясни изрази? Не прибягваш ли понякога и до метафори? В известен смисъл цялото творчество на баща ти представлява една огромна метафора.