Ще се прибереш вкъщи за вечеря, моето момиче — много по-добра вечеря от онази, която ядеше миналата година по това време!
Над полята пада мъгла. Защо лятото е толкова романтично, а есента тъй изпълнена с тъга?
През нощта на лятното слънцестоене също имаше мъгла, стелеше се и когато поехме на път с колата…
Той каза, че ще се върне.
Остана ми само полето. Достатъчно е, за да напиша в него: „Обичам те, обичам те, обичам те!“