Стивън се втурна да помогне на Томас.
— Но вие слезте, госпожице Касандра — каза той. — Опасно е.
— Предполагам, че няма да ти пука особено, ако аз си счупя врата — язвително подхвърли Роуз.
— Бих предпочел да не ви се случва подобно нещо, но също така съм сигурен, че дори и да ви помоля, няма да се откажете. Освен това вие сте тази, която иска да си поговори с ангела, а не госпожица Касандра.
С най-голямо удоволствие бих си пожелала нещо пред лицето на нашия зъл дух, но за нищо на света не бих се качила при него с помощта на това нестабилно приспособление.
— Казах ти, че не е ангел, а дявол — тросна се Роуз, седейки на решетката с люлеещи се напред-назад крака, а погледът й обхождаше всички ни. — Е, ще се осмели ли някой да ме придружи до горе?
— Не! — изкрещяхме в един глас, което сигурно беше твърде разочароващо за милата ми сестра.
— Добре тогава! — отсече тя. — Вдигайте ме.
Томас и Стивън задърпаха въжето. Когато решетката се издигна на около три метра от пода, аз помолих двете момчета да спрат за момент и извиках:
— Как се чувстваш, Роуз?
— Усещането е странно, но същевременно много вълнуващо. Дърпайте, момчета!
Те послушно задвижиха отново въжето. Главата на злия дух беше на около шест метра от пода и докато сестра ми се издигаше все по-нагоре и нагоре, стомахът ми започна да се свива в ужасни предчувствия. Едва сега осъзнах колко е опасно всъщност начинанието й. Когато Роуз стигна на метър от главата, Стивън подвикна:
— Това е. Решетката не може да се издигне по-високо.
Роуз протегна ръка, но не успя да докосне каменното лице. Тогава погледна надолу и извика:
— Виждам нещо като стъпало. Може би едно време е имало стълбище.
В следващия миг ръцете й се вкопчиха в един издаден напред камък и тялото й прилепна към стената. Светлината от газената лампа на масата не бе достатъчно силна, за да ни позволи да виждаме добре какво точно става там горе, но на мен направо ми призля от притеснение.
— Свършвай по-бързо — извиках, а коленете ми трепереха.
Роуз трябваше да изкачи само още едно от стъпалата, иззидани в стената, за да докосне главата.
— Не може да се каже, че е красавец, като го погледне човек отблизо — отбеляза тя. — Какво да му кажа, Касандра?
— Потупай го по главата — предложих. — Обзалагам се, че от стотици години никой не е проявявал внимание и привързаност към него.
Роуз погали каменното изображение. Взех лампата от масата и я вдигнах възможно най-високо. Сестра ми изглеждаше нереална — сякаш летеше във въздуха или пък някой я бе изографисал високо върху стената.
— Ангелски дявол или дяволски ангел, чуй молбата ни, изпълни желанието ни, замъкът Годсенд копнее за божествен знак…
Тук зациклих.
— Ако е дявол, трябва да се каже „дяволски знак“ — подсказа ми Томас.
В този миг откъм пътя край замъка се чу клаксон на кола и брат ми добави:
— Ето, старият негодник вече идва за душата ти.
Видях как Роуз се стресна.
— Смъкнете ме долу! Веднага! — изкрещя тя и скокна върху решетката.
Уплаших се, че момчетата няма да са готови да реагират и ще изпуснат въжето, но те, слава Богу, го държаха здраво и внимателно спуснаха сестра ми. Още преди краката й да са докоснали твърда земя, Роуз скочи и побърза да седне на пода.
— Този клаксон ме стресна — призна тя с разтреперан глас. — Когато го чух, погледнах надолу и ми се зави свят.
Помолих я да опише как се е чувствала там горе, но тя отвърна, че не изпитвала нищо особено до момента, в който й прилошало. Ето още една съществена разлика между нас двете: аз щях да преживея цяла палитра от чувства и да ги запомня всичките до едно, докато единственото нещо, което бе занимавало сестра ми, беше да заяви гласно желанието си и да поиска то да бъде изпълнено.
— Ти така и не успя да си пожелаеш нещо, нали? — попитах я.
Роуз се засмя:
— О, напротив, набързо успях да изброя две-три лични желания.
Топаз влезе в кухнята, загърната в черната си мушама и с гумени ботуши до коленете, сякаш беше тръгнала да оглави командването на някой спасителен екип. Информира ни, че след боядисването коприненият й пеньоар се е свил толкова много, че едва се напъхва в него, затова Роуз може да го има за себе си. След това мащехата ни отново излезе навън, оставяйки вратата широко отворена след себе си.
— Не поглъщай нощта, чу ли? — извика Томас подире й.
— Късметът ти вече започна да работи — подвикнах след Роуз, докато тя тичаше нагоре по стълбите, нетърпелива да пробва новата си придобивка.