— Човек остава с впечатлението, че този непознат е… Ами гол! Изненадващо е, че рядко ставаме свидетели на фотографии, които да са истински произведения на изкуството, нали? Предполагам, че мъжкият модел е бил облечен поне в бански костюм, но понеже се вижда само силуетът му, банският не се забелязва.
Избухнах в смях. Обожавах скъпата госпожица Марси! Сега вече бях по-решена от всякога да не допусна Стивън да се срещне отново с онази Фокскотън.
На следващата сутрин Топаз, Роуз и аз отидохме до Кингс Крипт с двайсетте лири, които викарият ни беше дал за дебелото пътническо одеяло, и купихме нова рокля за мен — от онези, които носят порасналите девойки. Моята рокля е бледозелена, а онази, която Роуз си избра, е розова. Топаз каза, че няма нужда от нищо — тя наистина не изглежда добре в конфекция. Купих си още и бели обувки и чифт копринени чорапи. Ако някой решеше да ме покани на градинско парти, щях да имам какво да облека.
Когато се прибрахме, установихме, че татко го няма. Дори не се беше докосвал до обяда, оставен му от Топаз. Върна се някъде към девет часа вечерта и обясни, че отскочил с колелото до Скотни. Саймън му бил предложил да ползва библиотеката в Скотни Хол по време на отсъствието им. Попитах го дали е попаднал на нещо интересно.
— О, разглеждах главно американски списания, както и няколко книги с литературни есета — отвърна той. — Бях забравил колко е напреднала американската литературна критика.
Топаз каза, че ще му приготви нещо за хапване, но татко я спря — вече бил вечерял.
— Изглежда, госпожа Котън е инструктирала прислугата да се грижи за мен. — После се оттегли към стаичката си със самодоволна усмивка на лицето.
Аз се качих на тавана и се заех с дневника си. Когато отново слязох в кухнята, заварих Стивън да пише нещо върху празен плик от захар. Когато ме видя, той се изчерви и смачка писанието си. В този момент в кухнята се появи Топаз — беше облечена в черната пелерина на леля Милисънт. Босите й крака се подаваха отдолу. Предположих, че току-що е приключила с поредната си нудистка сесия.
— Благодаря на Бога, че поне природата никога не ме подвежда — възкликна тя, поемайки към стълбището.
Когато се обърнах, видях, че Стивън хвърля смачканата на топка хартия в огъня.
— Някое ново стихотворение ли беше? — попитах го. Мисля, че сега, след като бе започнал да пише свои собствени творби, Стивън наистина се нуждаеше от окуражаване. — Защо го изгори?
— Защото не ставаше — отвърна кратко, но все още беше силно зачервен. Очите му се спряха на моите за момент, после рязко се извърна и тръгна към градината. Седнах до огнището с Ейб и Хел до мен и зачаках Стивън да се върне, но той не го стори.
Качих се в нашата стая. Роуз седеше на леглото и лакираше ноктите си. Лакът за нокти беше нейният специален подарък от парите на викария. Моят бе калъпче лавандулов сапун.
— Много избързваш с лакирането — подхвърлих. — Котънови ще се върнат чак след дванайсет дни.
Изобщо нямах представа, че ще ги видим само след четири!
Вчера беше първи май. Обичам празниците Свети Валентин, Хелоуин и особено Деня на равноденствието. Той ми е най-любим от всичките. Първи май също е много специален ден за мен. Природата се събужда и всичко наоколо ме кара да се чувствам безкрайно щастлива. Вчерашният ден не беше изключение от правилото — бях убедена, че ще е щастлив.
Ала не започна особено добре.
Татко се появи облечен в най-хубавия си костюм, който не бе слагал от години. Роуз и аз го загледахме втренчено — просто не можехме да повярваме на очите си, а Топаз замръзна с бъркалката и купата каша в ръка и възкликна:
— Мортмейн, какво, за Бога…
— Отивам в Лондон — кратко отвърна баща ми.
— Защо? — попитахме трите в един глас, поради което въпросът ни прозвуча като крясък.
— По работа — каза той дори по-високо и от нас, след което излезе от кухнята, затръшвайки вратата зад гърба си.
— Не го притеснявайте с въпроси — прошепна Топаз, после се обърна към мен, а лицето й бе изкривено от отчаяние. — Мислиш ли, че отива при нея? При госпожа Котън?
— Не може да го направи. Не и без да са го поканили — успокоих я.
— О, може, и още как! — възрази Роуз. — Я го вижте само — три последователни дни отива до Скотни и яде там, докато се рови в списания и книги! Помнете ми думата, най-накрая той ще ги отблъсне от нас.