— Не беше той този, който ги отблъсна първия път — напомни й гневно Топаз.
Усетих, че наближава буря, затова побързах да се оттегля във всекидневната. Татко седеше на пейката под прозореца и лъскаше обувките си с края на пердето. Когато се надигна, гърбът му бе покрит с белите косми на Елоиз.
— Няма ли поне едно място в тази къща, където човек в тъмен костюм може да седне спокойно? — извика той, докато търсеше четката за дрехи.
— Не, освен ако не боядисаме Хел в черно — отвърнах.
Помогнах му да се изчисти, но тъй като четината на четката бе доста проскубана, резултатът не бе задоволителен. Топаз влезе при нас, за да ни осведоми, че закуската е сервирана, но баща ми каза, че ако седне да се храни, със сигурност ще изпусне влака.
— Стига си се моткала около мен — рече той, когато тя продължи да го уговаря да хапне поне малко, и най-безцеремонно я подмина. Взе велосипеда на Роуз, понеже гумата на неговия беше спукана.
— Кога ще се върнеш? — извика Топаз подире му.
Той й отвърна, че няма ни най-малка представа.
— Какво става с него? — не спираше да повтаря Топаз, докато вървяхме през градината. — Винаги съм знаела, че е човек на настроенията, но никога не е бил чак толкова груб. Откакто ходихме в Скотни, положението стана още по-лошо.
— Може би е по-добре да е така, отколкото да ни подминава с хладно безразличие — опитах се да я успокоя аз. — Когато бяхме малки, той лесно изпускаше нервите си — тогава още не беше спрял с писането. Знаеш за случката с мама и ножа за кейк.
Лицето на Топаз светна с надежда.
— Може спокойно да ме разфасова на части, ако това ще му помогне — рече тя. После светлината в погледа й угасна. — Не съм добра за него. Онази жена е причината за оживлението му.
— Я стига, изобщо не знаем дали нещо го е оживило, или не — рекох. — Толкова пъти преди сме смятали, че е започнал да излиза от вцепенението си, но всичките ни надежди са били напразни. Откъде е взел пари за пътуването си до Лондон?
Топаз каза, че му е дала пет лири от парите на викария.
— Но и за миг не си помислих, че ще ги похарчи заради госпожа Котън! — въздъхна, а след това побърза да добави: — Предполагам, че не би трябвало да имам нещо против, след като срещите с нея му действат стимулиращо.
Роуз излезе от кухнята, държейки филия, намазана с конфитюр, и ни подмина, без да каже дума. Стана ми ясно, че тя и Топаз яко са се карали, докато аз помагах на татко да си изчетка костюма. Върнахме се в кухнята и установихме, че кашата е загоряла — едва ли има нещо по-отблъскващо от загоряла каша за закуска. Това заедно с мрачното настроение на Топаз бе достатъчно, за да ме накара да се чувствам потисната. (Момчетата бяха закусили по-рано — те извадиха по-голям късмет, защото им беше сервирана шунка.)
— Ще отида в градината и няма да оставя мотиката, докато не се успокоя — каза Топаз, когато двете измихме съдовете и оправихме леглата.
Знаех, че ще й е по-добре да остане сама, освен това исках да продължа с писането. Вярно, че бях приключила с разказа си за партито в Скотни, но имаше още някои неща, които просто не исках да пропусна. (Така и не успях да ги запиша и дори вече не се сещам какви точно бяха тези неща.)
Настаних се на хълма Белмот. Долу в ниското забелязах сестра си — вървеше по шосето, преметнала кринолина на госпожа Стебинс на рамо: Стивън ни беше казал, че старата дама поръчала да й го върнем. Той категорично бе отказал да стори това вместо Роуз, защото щяло да го е срам да се разхожда из селото с кринолин в ръце.
Реших първо да помисля, а после да започна да пиша. Излегнах се по гръб и се загледах в необятния син купол на небето над мен, а слънцето приятно галеше лицето ми. Земята бе затоплена от слънчевите лъчи, а свежата тревица леко боцкаше дланите ми. За нещастие, мислите ми рядко се задържат върху едно и също нещо задълго. Скоро се унесох в мечти, свързани с новата ми рокля, и стигнах дотам, че да се чудя дали ще ми отива, ако си накъдря косата. Затворих очи — нещо, което правя винаги, когато мисълта ми е особено напрегната. Представих си как Роуз се омъжва за Саймън — много е приятно, когато въображението ти рисува подобни картини за други хора, но щом почнеш да го правиш за себе си, установяваш, че мечтите никога не се превръщат в действителност. Стъкмих една разкошна сватба за сестра ми, после се прехвърлих директно на медения й месец — представих си нея и Саймън в парижки хотел — Роуз беше малко уплашена от съпруга си, но направих така, че изживяването да й хареса. Той я гледаше по същия начин, както по време на вечерята в Скотни Хол…
Отворих очи. Той беше тук! Истинският Саймън Котън стоеше надвесен над мен и ме гледаше!