Аз обаче се престраших, влязох тихо в спалнята на брат си и успях да измъкна кутията от чантата му, без да ме усети. Татко ги грабна и изчезна мигновено от погледите ни. Беше три часът след полунощ, когато най-сетне се прибра да си легне. Представяте ли си, да стои буден до три часа, за да си играе с компаси и картографска хартия! Направо ми идеше да го убия!
Десета глава
О, как копнея да изплюя камъчето още в тази минута, но няма да го направя! Сега е моментът да се науча на изкуството да държа читателя в напрежение.
Минаха две седмици от приятния обяд в селото, по време на които не чухме нищо за Котънови, но и, честно казано, не очаквахме, защото знаехме, че все още са в Лондон. Докато описвах въпросния ден, имах чувството, че го изживявам отново, и бях доволна от този факт. Въпреки това описанието ми отне много време, защото Топаз изведнъж бе обхваната от манията да оправя къщата и да пере и имаше нужда от помощта ми. Пишех предимно вечер, след като си легнех, и съвсем нямах време да подлагам Роуз на кръстосани разпити. Тя самата не показваше никакви признаци, че изгаря от желание да споделя каквото и да било. В последно време се беше отдала на дълги самотни разходки из околността. Забелязала съм, че тази потребност от усамотяване я обзема главно когато се хванем да чистим.
Свърших с разказа си за първи май едва четиринайсет дни по-късно и изведнъж почувствах, че е крайно време да се случи нещо ново. Бяхме си легнали, когато попитах Роуз дали знае кога точно ще се върнат Котънови.
— О, те вече са тук — нехайно отвърна сестра ми.
Научила новината сутринта, докато била в селото. И я запазила за себе си!
— Не се надявай да ги видиш скоро — добави тя. — Нийл ще се опита да държи брат си настрана от мен колкото се може по-дълго.
— Глупости — рекох, макар наистина да бях почнала да вярвам, че Нийл не одобрява Роуз.
Опитах се да измъкна още малко информация от нея, но тя не се поддаде. Разбирах я до известна степен. Когато нещата придобиват особено важно значение за теб, е опасно да допуснеш да се рееш в облаците.
На следващия ден, неделя, се случи нещо, което съвсем изби мисълта за Котънови от главата ми. Когато слязох в кухнята за закуска, Топаз ме уведоми, че Стивън е тръгнал за Лондон. Не беше казал нищо на никого. Може би и Топаз нямаше да разбере, ако не беше станала по-рано да приготви закуската и го сварила, готов за път.
— Беше много спокоен — каза тя. — Попитах го дали не се страхува, че може да се изгуби, а той отвърна, че ако това се случи, просто ще вземе такси. Но не вярвал да се стигне дотам, защото госпожица Марси му казала кои точно автобуси да ползва.
Ядосах се, че е питал госпожица Марси, а е запазил всичко в тайна от нас.
— Мразя тази Фокскотън! — процедих през зъби.
— Предупредих го да внимава — успокои ме Топаз. — И, разбира се, интересът й наистина може да се окаже чисто професионален. Макар че много се съмнявам.
— Да не искаш да кажеш, че тя ще се опита да го съблазни? — Чак подскокнах от ужас при тази перспектива. За първи път осъзнах, че точно това е била причината, поради която не исках той да ходи в града.
— Е, все някой ще го направи рано или късно, но би било по-добре да е някое мило момиче от селото. Недей да гледаш толкова страшно, Касандра.
Отвърнах, че не бих имала нищо против да го направи с някоя, която да е достатъчно добра за него.
Топаз любопитно ме изгледа.
— Наистина ли изобщо не те привлича? Ако бях на твоята възраст, нямаше да му устоя — толкова е хубав! И не става въпрос само за външния му вид, разбира се.
— О, знам, че се отличава с прекрасен характер — казах.
— Не това имах предвид — засмя се Топаз. — Но обещах на баща ти, че няма да те окуражавам по отношение на Стивън, така че да оставим този разговор.
Чудесно знаех какво има предвид мащехата ми. Но ако Стивън е наистина физически привлекателен младеж, защо тогава не се усещам привлечена от него? Или може би съм?
След закуската отидох на черква. Викарият не можеше да повярва на очите си, че ме вижда. След службата, докато събуждах Елоиз, която беше заспала върху един от старите надгробни камъни в църковния двор, той дойде да си поприказваме.
— Чудя се дали тази невероятна изненада означава, че имаш да уреждаш лични сметки с Господа? — запита ме усмихнато той.
Разбира се, че не — макар че се бях помолила за Роуз. Не вярвам, че църковните молитви са особено ефикасни, но ще е истинско престъпление, ако цялото това продължително коленичене върху твърдия каменен под отиде на вятъра.