— Невероятно! — възкликна за пореден път той, когато най-сетне се озовахме върху крепостната стена. Никога преди не се бях качвала тук в толкова късен час, беше наистина вълнуващо. Не че можехме да видим друго, освен звездите и трепкащите светлини на Годсенд. Въпреки това усещането бе неповторимо — сякаш нощта бе слязла ниско над нас и ни прегръщаше.
Томас закачи лампата на бойницата и пламъкът озари косата и лицето на Роуз — само това се виждаше от нея, защото черната й рокля се сливаше с тъмнината. Ветрецът подухна и пелерината й от лек шифон погали лицето на Саймън.
— Сякаш усетих крилете на нощта — засмя се той.
Контрастът между него и сестра ми беше поразителен — тя изглеждаше безплътна и светла, той — тъмен и загадъчен. Колкото и да се напъвах да измисля някакъв начин да ги оставя насаме, не успях — все пак човешкото въображение си има граници.
След малко тръгнахме по протежението на стените — Нийл искаше да направи пълна обиколка и да научи всичко за отбранителната система на средновековните замъци. Роуз се спъна в дългите поли на роклята си още след първите няколко крачки и Саймън посегна да я подкрепи, след което повече не пусна ръката й, докато не преодоляхме стъпалата на кулата, отвеждаща в банята, така че все пак времето не беше изгубено напразно.
Оставихме Томас да показва банята — чух как Нийл избухна в смях при вида на замъка Уиндзор, закачен над тоалетното казанче. Двете с Роуз избързахме напред, за да запалим свещи в спалните.
— Не можеш ли да намериш някакъв начин аз и Саймън да останем сами? — прошепна ми тя.
Казах й, че от вечерята насам се мъча да измисля нещо, но без успех.
— Много е трудно. Не можеш ли да го подмамиш да се усамотите някъде?
Тя отвърна, че изостанала назад, когато сме излизали от къщичката на вратаря, но Саймън не уловил сигнала й.
— Той само каза: „Томас, не бързай толкова, защото Роуз не вижда добре.“ И аз трябваше да ускоря крачка.
— Не се притеснявай, кълна се, че ще измисля нещо — казах аз.
Чухме мъжете да прекосяват площадката към коридора.
— Кой спи в леглото с балдахина? — попита Саймън, когато влязоха в нашата спалня.
— Роуз — бързо отвърнах, макар тази седмица да бе мой ред да ползвам големия креват. Къде-къде по-романтично беше за Саймън да си представя сестра ми под балдахина, отколкото в тясното легло с табли от ковано желязо. После той посегна и отвори вратата към нашата кула и беше възхитен да види розовата рокля на Роуз, окачена в кръглото помещение — тя държеше роклята си там, защото гардеробът ни е прекалено малък и воланите биха се измачкали.
— О, като си помисля само, че някой закача дрехите си в шестстотингодишна кула! — възкликна той.
Нийл преметна ръка около раменете на госпожица Блосъм и заяви, че тя е точно от типа жени, които харесва, после отиде до прозореца и се надвеси над защитния ров. Изведнъж ме осени прекрасна идея.
— Какво ще кажеш да се изкъпем? — предложих.
— С удоволствие — с готовност се съгласи той.
— Какво? Ще се къпете през нощта? — Томас ме гледаше с ококорени от почуда очи.
— Да, ще бъде забавно. — Слава Богу, че брат ми успя да забележи лекото ми намигване и престана да се блещи. — Дай на Нийл твоите бански гащета — страхувам се, че имаме само един чифт, Саймън, но ти можеш да ги ползваш после. Роуз не бива да се къпе, защото лесно настива. (Боже, прости ми тази лъжа! Роуз е здрава като кобила — точно аз съм тази, която започва да киха от нищо.)
— Ще ви гледаме през прозореца — каза Саймън.
Извадих банския си костюм, а после хукнах към стаята на Томас. Брат ми крещеше, че не може да открие шортите си — за една инфарктна частица от секундата ми мина през ума, че може да ги е забравил в училище.
— Каква е играта? — прошепна ми той, щом се озовах при него. — Не знаеш ли, че водата е ледена?
Знаех, разбира се. Никога не се къпем в защитния ров преди края на юли или началото на август — след което обикновено съжаляваме, че сме го сторили.
— По-късно ще ти обясня — отвърнах. — Да не си посмял да започнеш да разубеждаваш Нийл.
Най-накрая успях да намеря шортите — брат ми беше запушил с тях дупката към комина, за да не му духа. Добре, че бяха черни на цвят.