— Ей сега ще ти донеса една — отвърнах безгрижно, после бавно поех към вътрешността на къщата, за да имам време да измисля спасителен план. Знаех, че в банята има две розови хавлиени кърпи за гости — така им викахме, макар да бяха минали покрай хавлиените кърпи! Всъщност ставаше дума за две миниатюрни салфетки за сервиране на чай, любезно заети ни от госпожица Марси. Нима можех да предложа това на един огромен мокър мъж? Не, разбира се. После изведнъж ми просветна.
Когато стигнахме до задния вход, казах:
— Влез в кухнята — ще се посгрееш на огъня, докато ти донеса кърпа.
— Но дрехите ми са в банята… — започна Нийл.
Вече тичах нагоре по стълбите, викайки през рамо:
— И тях ще ти донеса.
Бях решила да му дам моята кърпа или тази на Роуз — зависи коя от двете щеше да се окаже по-суха. Щях да я сгъна така, че да изглежда като прана, после да се върна при Нийл, притискайки я към гърдите си, и да му се извиня, че без да искам, съм я намокрила. Нямаше да се наложи да прекъсваме усамотяването на Роуз със Саймън, защото и двете кърпи бяха В кръглото фоайе, където висеше роклята на сестра ми — бях ги захвърлила там, докато оправях набързо спалните в чест на посещението на Котънови. Имах намерение да се преоблека със светкавична скорост по същото време, по което се преобличаше и Нийл, а после да седна при него в кухнята и да го задържа със сладки приказки колкото е възможно по-дълго.
Отворих вратата към кръглото фоайе изключително тихо и пристъпих вътре. Понеже беше много тъмно, се придвижвах почти на четири крака. По едно време се оплетох в роклята на Роуз, но щом се освободих, забелязах ивица светлина изпод вратата на нашата спалня. Знаех, че хавлиите са само на една ръка разстояние оттам. Протегнах ръка и започнах да опипвам пода.
И тогава чух гласа на Саймън иззад вратата:
— Роуз, ще се омъжиш ли за мен?
Замръзнах на мястото си. Не смеех дори да дишам от страх да не усетят, че съм наблизо. Аз, разбира се, очаквах Роуз веднага да отвърне: „Да!“, но тя не го направи. За около десет секунди се възцари гробно, наситено с напрежение мълчание, после сестра ми отчетливо произнесе:
— Моля те, Саймън, целуни ме.
Нова пауза, доста продължителна, през която си казвах, че не бих искала първата ми целувка да бъде с мъж с брада, и се чудех дали Нийл щеше да ме целуне, ако Топаз не се беше развикала. После Роуз отново проговори — с този неин развълнуван, накъсан гласец, който познавах толкова добре:
— Да, Саймън, моля те.
Двамата отново притихнаха. Грабнах едната хавлия — другата не успях да открия — и на пръсти тръгнах към стълбите. Изведнъж се спрях. Дали нямаше да е по-разумно да вляза в стаята, в случай че… Не знаех какво точно имах предвид под „в случай че“ — със сигурност не си представях, че Саймън изведнъж може да промени намеренията си и да оттегли предложението си, нали? Единственото, в което бях сигурна, бе, че колкото по-скоро годежът им бъде официално обявен, толкова по-добре. Върнах се.
Бутнах вратата към спалнята. Заварих Роуз и Саймън прегърнати. Саймън бързо извърна глава към мен, после ми се усмихна.
Надявам се, че успях да отвърна на усмивката му. Надявам се също, че не съм изглеждала като ударена с мокър парцал по главата, както всъщност се чувствах. Защото в първия момент имах чувството, че мъжът, който държи сестра ми в обятията си, не е Саймън. Брадата му беше изчезнала!
— Имаш ли нещо против Роуз да се омъжи за мен? — попита ме той.
Изведнъж всички започнахме да приказваме в един глас. Прегърнах сестра си и стиснах ръката на Саймън.
— Мило дете, та ти си като ледена шушулка! — възкликна бъдещият ми зет. — Бързо свали този мокър бански.
— Първо трябва да занеса една кърпа на Нийл — отвърнах. — Както и дрехите му. — Тръгнах към банята, за да ги взема.
— Как ти се вижда Саймън без брада? Харесва ли ти? — извика подире ми Роуз.
Знаех, че трябваше да кажа нещо по въпроса, но ме беше срам да заговоря първа за това.
— Прекрасен е! — извиках.
Наистина ли? Разбира се, без брадата Саймън изглеждаше поне с десет години по-млад, освен това с удивление бях установила, че е невероятно красив. Но в същото време в изражението на лицето му имаше нещо беззащитно — той сякаш беше малко момче, а не зрелият мъж, когото познавах. О, брадичката му е волева, не това имах предвид. Просто ми се стори, че Саймън изглежда… объркан и безпомощен.
Как, за Бога, сестра ми е успяла да го убеди да се обръсне? Предположих, че го е предизвикала. Трябва също така да добавя, че бях удивена, че се е съгласил да използва тъпия бръснач на баща ми и миниатюрния емайлиран леген, в който се миех аз. Някак си не се връзваше с образа на гордия и важен Саймън. (Но пък, както вече казах, предишният Саймън беше изчезнал заедно с брадата. Сега дори не можех да повярвам, че някога съм се страхувала от него. Не че промяната се дължеше само на липсата на брадата. Мисля, че за това допринасяше и осъзнаването на факта колко дълбоко е влюбен той в Роуз.)