Викарият съобщи, че у тях има една бутилка шампанско, и Нийл веднага предложи да отидат да я вземат с колата — и даже има наглостта да ме покани да ги придружа. Отказах с възможно най-хладен тон, като същевременно внимавах да не будя подозрения.
Но по-късно, когато Котънови си тръгваха, той ме придърпа встрани и ме попита:
— Ще се сдобрим ли?
— Не съм сигурна, че горя от желание — рекох. — Ти ме нарече лъжкиня.
— Ами ако ти се извиня?
— Искаш да кажеш, че вече не ме мислиш за лъжкиня, така ли?
— Няма ли да се задоволиш с едно директно извинение?
Сигурно бих могла, но ако го сторех, това със сигурност нямаше да премахне подозренията от Роуз. Затова не казах нищо. Нийл продължи:
— Да предположим, че също така ти призная, че не те обвинявам за лъжата — ако изобщо си излъгала. И че ти се възхищавам за страстта, с която защитаваш сестра си. Не е необходимо да ми отвръщаш каквото и да било, но те моля, ако приемаш извинението ми, да ми стиснеш ръката.
Той плъзна длан в моята и я стисна. Отвърнах с леко стискане.
— Добре! — каза Нийл, после добави с най-сериозния тон, който някога съм го чувала да използва: — Касандра, не е заради това, че искам Саймън да се върне с мен в Америка. Честна дума. Разбира се, от егоистична гледна точка бих бил доволен, ако той го направи, но…
— Не биваше да го казвам — прекъснах го. — Мой ред е да ти поднеса извиненията си.
— Приемам ги. — Отново стисна дланта ми, после я пусна и тежко въздъхна. — О, може би съм си създал напълно погрешно впечатление за Роуз, може би тя наистина е влюбена в него. Защо не? Всяко момиче на нейно място би хлътнало по Саймън, предполагам.
Аз пък си помислих, че предположенията му са погрешни — на мен ми се струваше, че много момичета няма да се почувстват привлечени от Саймън, въпреки благия му характер, но същите тези момичета със сигурност биха си паднали по Нийл. Лунната светлина озаряваше светлата му коса, която изглеждаше по-къдрава от обикновено. Казах му, че в къдриците му все още има остатъци от водорасли, при което той се засмя и възкликна:
— Това беше едно дяволски добро къпане!
После госпожа Котън извика:
— Хайде свършвайте, вие двамата.
След като те потеглиха, нощта сякаш изведнъж замря в тишина. Мисля, че всички бяхме малко смутени. Когато влязохме вътре, татко се обърна към Роуз:
— Е, щастлива ли си сега, скъпа?
— Да, много! — отвърна Роуз малко рязко. — Но съм ужасно уморена. Отивам да си легна.
— На всички ни е време за сън — заяви Топаз. — Ако почнем да мием чашите, ще събудим Стивън, затова по-добре да ги оставим за утре.
Стивън не спеше, въпреки че се беше върнал преди доста време. Стори ми се, че доста се беше забавил, докато изпращаше Айви. Поканих го да дойде и да пийне чаша шампанско за здравето на Роуз, но той отказа. Когато му съобщих за годежа, по устните му плъзна странна усмивка.
— Ами няма да казвам нищо по въпроса — рече и отиде да спи. Един Господ знае какво имаше предвид.
Имах предчувствие, че е целунал Айви.
Нямах търпение да накарам Роуз да се разприказва, но знаех, че тя няма да обели нито дума, докато стъпките между банята и спалните не утихнат. Тази вечер татко и Томас ми се видяха ужасно бавни с вечерния си тоалет. Когато най-сетне всички се затвориха в стаите си, Роуз стана и провери дали вратите са плътно затворени, после скокна в леглото си и духна свещта.
— Е? — рекох подканящо.
Тя зашепна бързо-бързо, нямаше търпение да ми разкаже всичко — с най-малките подробности. Права бях, като допуснах, че е предизвикала Саймън да се обръсне.
— В първия момент той помисли, че се шегувам. После реши, че се опитвам да го направя на глупак, и съвсем се затвори в себе си. Не му обърнах никакво внимание — просто трябваше да го видя без брада, Касандра, направо ми навяваше ужас, като я погледнех. Приближих до Саймън, вдигнах поглед към него и промълвих: „Имаш такава прекрасна уста, защо трябва да я криеш?“ После прокарах пръсти по устните му. Той се опита да ме целуне, но аз се дръпнах назад и извиках: „Не и докато си с тази брада!“ — „Ще ми позволиш ли да те целуна, ако я обръсна?“, попита ме тогава той. „Не мога да кажа, докато не видя лицето ти без нея“ — после хукнах да му донеса бръснарските принадлежности на татко. През цялото време, докато Саймън се бръснеше, не спирахме да се смеем. Трябваше на няколко пъти да отблъсквам атаките му, защото все налиташе да ме целуне. Бръснеше се толкова несръчно, че в един момент съжалих, задето съм го накарала да се захване с тази работа. Усещах, че вътрешно кипи от гняв. Божичко, да го беше видяла каква гледка представляваше само, докато режеше кичурите с ножицата на Топаз! Сигурно съм изглеждала примряла от страх, защото той ми извика: „Не ме гледай, не ме гледай!“ Седнах на пейката пред прозореца, впих поглед навън и зашепнах наум: „Моля те, Боже, моля те…“ Все не продължавах нататък. Стори ми се, че минаха часове, докато Саймън най-сетне се извърна към мен и рече: „Е, сега вече ще видиш най-лошото.“ Гласът му звучеше особено, някак дрезгаво. Разбрах, че гневът му е отминал, изглеждаше толкова трогателен и покорен — и толкова красив! Не мислиш ли, че Саймън е красив, Касандра?