— Да, много. Какво стана после?
— Казах: „Но това е прекрасно, Саймън! Харесвам те много повече, отколкото преди. Много, много ти благодаря, че го направи заради мен!“ И тогава той ме помоли да се съглася да стана негова жена.
Не й казах, че съм чула предложението му. На мен не би ми харесало да знам, че някой е присъствал, докато са ми предлагали брак.
Роуз продължи:
— После… Беше много тихо, сигурна бях, че не си в кулата — и изведнъж се сетих за твоите думи: че няма да знам какво точно изпитвам към него, докато не го оставя да ме целуне. Права беше — о, аз знаех, че го харесвам и че му се възхищавам, но още не бях сигурна дали съм влюбена в него! Сега ми се предоставяше шанс да разбера. Предложението му за брак беше щит за репутацията ми. Помолих го да ме целуне. Беше прекрасно, толкова прекрасно, колкото…
Гласът й трепна и замря. Предположих, че преживява отново онзи важен момент, затова й дадох около минута-две на разположение, за да му се наслади отново.
— Е, хайде, продължавай — настоях аз накрая. — Толкова прекрасно, колкото какво?
— Колкото би могло да бъде. О, небеса! Не бих могла да го опиша с думи. Както и да е — всичко си беше наред. Влюбена съм и съм невероятно щастлива. Ще направя така, че и ти да бъдеш щастлива. Ще дойдеш да живееш при нас и също ще си намериш подходящ съпруг. Може дори да се омъжиш за Нийл.
— Мислех, че не го понасяш.
— Тази вечер не мразя никого. О, какво облекчение! Вече знам, че съм влюбена в Саймън!
— Ако не беше го установила, щеше ли да му откажеш? — попитах.
Роуз мълча дълго, преди да отвърне. Когато заговори, тонът й бе отбранителен:
— Не, нямаше да му откажа. Точно преди да ме целуне, си казах: „Ще се омъжиш за него на всяка цена, моето момиче.“ И знаеш ли какво ме накара да си го кажа? Точно зад него видях кърпата си — бях му я дала да си избърше лицето след бръсненето — изтъняла, насечена и прокъсана. В тази къща няма нито една резервна хавлия…
— На мен ли го казваш! — прекъснах я с жар.
— Няма да живея така! Няма! Няма!
— Е, сега ще можеш да имаш колкото си искаш хавлии — казах с гласа на госпожица Блосъм. — Моите поздравления, Роузи, скъпа!
— Ще имам и много дрехи — добави Роуз. — Ще мисля за бъдещите си тоалети, докато заспивам.
— Не искаш ли да легнеш в леглото с балдахина, за да съответства на стила ти? — предложих й аз.
Но тя не пожела да се премести.
Докато лежах и си припомнях детайлите от плуването в защитния ров, забелязах силуетите на каната и легена на фона на тъмния прозорец. Още не можех да повярвам, че и те са взели участие в избръсването на Саймън. Продължавах да виждам двете му лица — онова с брадата и новото. После се сетих, че имаше друг подобен случай — някакъв известен човек се беше обръснал заради жена. Напразно опитвах да си спомня името му, накрая заспах.
Рано на другата сутрин, още щом отворих очи, си казах: „Самсон и Далила.“ Сякаш някой прошушна тези думи в ухото ми. Разбира се, на Самсон му бяха отрязали косата, а не брадата, така че историята не съвпадаше напълно, но въпреки това бях сигурна, че на Роуз много би й допаднала ролята на Далила.
Седнах в кревата и се загледах в сестра си. Какво ли сънуваше? Страните й бяха порозовели от съня, а златистата й коса лежеше разпиляна върху възглавницата. Роуз изглеждаше зашеметяващо красива. Странно, колко е различна със затворени очи — много по-невинна, нежна и ведра. Изпитах силен прилив на обич към нея. Спеше спокойно и дълбоко, въпреки че бе заела най-неудобната поза, която човек можеше да си представи, с едната ръка, висяща между решетките от ковано желязо. Помислих си в колко по-различно легло щеше да спи тя скоро и се почувствах невероятно щастлива заради нея.
III. Тетрадката от две гвинеи
От юни до октомври
Единайсета глава
Седнала съм върху руините зад кухнята — на същото място, където бяхме седели с Нийл след къпането в ледените води на защитния ров. Колко различно изглежда всичко сега, три седмици по-късно! Слънцето грее, пчелите жужат, чува се гукане на гълъб, а небето сякаш е слязло в рова. Елоиз се спусна до водата, за да утоли жаждата си, и един лебед й хвърли поглед, пълен с досада и неодобрение. Абелард пък се изгуби във високата зелена пшеница преди няколко минути с вид на лъв, тръгваш на лов из джунглата.