— Чудя се… — рече по едно време тя.
Почувствах се задължена да я попитам за какво се чуди.
— Дали някога ще се върна обратно тук. Като че ли съм изправена пред кръстопът — случвало ми се е само три-четири пъти през целия ми живот. Онази вечер в кафене „Роял“, когато Евърет удари келнера… — Тя замлъкна ужасена.
— Защо го е направил? — Интересът ми беше огромен. Евърет беше вторият съпруг на Топаз, моден дизайнер. Първият се е казвал Карло и се е изявявал в сферата на цирковото изкуство. Двете с Роуз винаги сме копнели да научим повече за тях.
Топаз ме погледна нервно и измърмори неопределено:
— Да оставим мъртъвците на мира.
Доколкото знам, Евърет си е жив и здрав и наистина не виждах какво общо имат мъртвите с бившия втори съпруг на Топаз.
Нищо важно не се случи в дните между обявяването на годежа на Роуз и заминаването на сестра ми и мащехата ни в Лондон. Разбира се, ходихме няколко пъти в Скотни, но никога не заварвахме Нийл там. Разбрахме, че отишъл до Дерби, за да присъства на конните надбягвания. Колко жалко, че бе заминал сам. След като дълго мислих, най-сетне му написах кратка бележка. Спомням си я дума по дума:
„Драги Нийл,
Сигурна съм, че ще се зарадваш да чуеш, че Роуз наистина е влюбена в Саймън. Когато двамата с теб говорихме за последно по този въпрос, имах някакви съмнения — така че ти имаше пълното право да ме наречеш «лъжкиня». Сега обаче вече не съм такава. Роуз сподели чувствата си с мен и смея да твърдя, че беше пределно искрена. За да потвърдя още веднъж това, ще ти кажа следното: сестра ми честно призна, че би се омъжила за брат ти дори и без да го обича. Не мисля, че й вярвам, но както и да е — моля те, не допускай това изявление да те настройва срещу нея, защото Роуз е момиче, което много трудно понася бедността, а точно това й се налагаше да прави години наред. Както и да е — важното е, че е влюбена в Саймън, и следователно всичко е наред.
Надявам се, че си прекарваш приятно в Лондон.
Реших, че мога да завърша писмото така — предстоящото ни родство ми позволяваше. Не бях сигурна, че ще се падам „балдъза“ на Нийл, може би щях да съм такава само за Саймън, но нямаше значение.
Трябва да вляза вътре — отчасти защото слънцето стана прекалено силно, отчасти за да препиша отговора, който Нийл ми изпрати:
„Скъпа Касандра,
Смятам, че беше много мило от твоя страна да ми напишеш онова писмо. Вероятно всичко, което казваш, е точно така. Предполагам, че съм се държал неразумно и със сигурност — непростимо грубо. Отново ти поднасям най-искрените си извинения.
Апартаментът на майка ми е толкова гъсто населен, че реших да се изнеса на хотел, затова не се срещам с останалите много често. Снощи обаче ходих заедно с тях на театър — всички изглеждаха много щастливи. Присъствахме на премиера и фотографите се спуснаха да снимат госпожа Мортмейн, която изглеждаше зашеметяващо.
Надявам се, че ще те видя отново, преди да си замина за Щатите. Може пак да поплуваме в крепостния ров. Как са лебедите?
За мен ще бъде чест да имам балдъза като теб!
Как ми се щеше да не се връща в Америка! Саймън ми каза, че брат му щял да закупи дялове от едно ранчо — някъде в калифорнийската пустош. Изглежда, пустините в Америка не са толкова безлюдни.
Тази сутрин получих писмо от Роуз, което също ще препиша тук:
„Скъпа Касандра,
Извинявам се, че не ти писах по-рано, но бяхме много заети. Подготвянето на булчинския тоалет е доста тежка работа. Мисля, че ще се изненадаш, като ти опиша как всъщност го правим. Почти не влизаме в магазини, а посещаваме главно огромни и красиви къщи, в салоните, на които светят кристални полилеи. Сядаме на изящни леки столове и пред нас започват да излизат манекени, облечени във всевъзможни дрехи. Дават ти карта и молив, за да можеш да отбелязваш кой точно тоалет ти харесва. Цените са направо космически — най-обикновените рокли струват около двайсет и пет лири! Черният ми костюм ще струва трийсет и пет — всъщност доста повече, защото цената, която ти давам, е в гвинеи. В началото мисълта, че покрай мен се харчат толкова много пари, ме стряскаше, но вече свикнах и дори започна да ми изглежда почти естествено. Мисля, че гардеробът ми ще струва към хиляда лири — и това не означава, че ще имам много тоалети, наистина, не и при тези цени, които плащаме. Кожените палта и скъпоценностите ще дойдат по-късно, след сватбата. Вече получих годежния си пръстен, разбира се — квадратен смарагд. Много е красив.