Предполагам, че би искала да ти опиша всяко нещо, което сме купили, но нямам време, а освен това се чувствам неудобно, че аз имам толкова нови неща, а ти — почти нищо. Ала шаферската ти рокля ще бъде направо разкошна — налага се да дойдеш до Лондон, за да ти вземат мерките. Когато гардеробът ми се попълни, дрехите, които нося в момента, ще останат за теб. Обещавам, че след като се омъжа, ще ти накупя страшно много тоалети.
Ето нещо, което със сигурност ще те заинтересува. Вечеряхме у семейство Фокскотън и видяхме снимките на Стивън. Мили Боже, та той олицетворява всичките древногръцки богове, взети заедно! Леда е сигурна, че Стивън може да пробие в киното, сериозно! Казах й, че е смешно дори да си помисли, че от него може да излезе актьор, и тя страшно се ядоса. По-добре дръж под око своята собственост. Хей, шегувам се — да не вземеш да направиш някоя глупост! Смятам да намеря нещо подходящо за теб.
Фокскотънови не ми харесват особено много. Обри вдига ужасна врява покрай Топаз — вече на няколко пъти излизаха заедно. Тя е съвсем посредствена личност — познаваше някои от манекенките, които представяха тоалети пред нас. Направо щях да потъна в земята от срам! Познаваше и фотографите, които ни се изпречиха още първия път, когато отидохме на театър. Макморис също беше там — прилича на дребна бледа маймуна. Иска да я рисува отново. Дрехите й са ужасно ексцентрични — сега вече мога да ги преценя, защото се движим сред изисканите кръгове. Като си помисля само, че й завиждах за тоалетите!
Вчера отново си мислех за теб. Разхождах се сама из града и случайно влязох в оня магазин, в който бяха дадени на съхранение кожите на леля Милисънт. Дрехите там изглеждат направо дрипави в сравнение с онези, които ми демонстрират всеки ден, но ръкавиците и разните дребни допълнения към тоалетите са добри. Видях отново белия корал, по който си бе изгубила ума. Мислех да ти го купя, но се оказа, че е само за украса. Тогава реших да ти купя шишенце от парфюма с аромат на диви зюмбюли, помниш ли? Цената му е направо съсипваща — нямах толкова пари у себе си. Джобните, с които разполагам, са малките суми, които Топаз ми дава. Тя е прекалено пестелива и държи здраво вървите на кесията си, макар парите, които са вътре, да са от бобровото палто и следователно са мои и твои. Госпожа Котън харчи ужасно много по мен, разбира се, но не ми е предложила пари в брой — сигурно си мисли, че няма да е тактично, ала аз лично нямам нищо против.
О, скъпа, спомняш ли си как стояхме и гледахме онази жена, която си купуваше цяла дузина копринени чорапи? Тогава ти каза, че приличаме на прегладнели котки, които се надяват да издебнат някоя и друга птичка. Мисля, че точно в онзи момент взех твърдото решение да направя всичко по силите си, за да се измъкна от ужасната бедност, в която бяхме затънали. Същата вечер, ако си спомняш срещнахме отново Котънови. Вярваш ли, че човек може да управлява бъдещето си? Аз — да. Същото отчаяние ме беше обзело в нощта, когато отправях молбата си към ангела над камината в кухнята ни — и виж какво стана! Сега вече можеш да си сигурна, че е ангел, а не дявол. Колко хубаво е, че като капак на всичко съм влюбена в Саймън!
Скъпа Касандра, обещавам ти, че щом се омъжа, ти никога вече няма да изпаднеш до състоянието на прегладняла котка. Има много неща, за които мога да ти помогна, както знаеш — не става въпрос само за дрехите. Чудех се дали би искала да се запишеш в колеж (знаеш ли, че Томас ще продължи учението си в Оксфорд?). Аз лично бих се отегчила ужасно от подобно нещо, но на теб може и да ти хареса — ти си толкова интелигентна! Женитбата ми за Саймън Котън ще бъде от полза за всички ни, дори за татко. Започнах да бъда по-толерантна по отношение на него. И Саймън, и госпожа Котън твърдят, че баща ни е велик писател. Както и да е, вече няма значение, че не изкарва пари. Предай му моите най-искрени чувства — също на Томас и Стивън. Ще изпратя на трима ви по една картичка. А това писмо е предназначено единствено за теб и никой друг, разбира се.
Иска ми се и ти да беше тук — липсваш ми поне по хиляда пъти на ден. Стана ми мъчно, когато се озовах в онзи магазин сама, без теб. Ще се върна там и ще ти купя парфюма в мига, в който успея да измъкна малко повече пари от Топаз. Нарича се «Нощта на лятното равноденствие» — ще го получиш точно навреме за ритуала, който всяко лято провеждаш на хълма Белмот.
О, небеса! Изписала съм купища листове от елегантната хартия на госпожа Котън, но просто не мога да се спра — имам чувството, че си говоря с теб. Исках да ти разкажа всичко за лондонските театри, но няма да започвам сега — стана много късно, ще трябва да приключвам и да започна да се обличам за вечеря.