Адолф Хитлер
Моята борба
„«Моята борба» представя самата същност на националсоциализма и отсега нататък трябва да стане Библията на германския народ“.
„Да напишеш книга е приключение. Отначало това е само прекарване на времето. После книгата става ваша любовница, после — ваш господар. Накрая тя се превръща във ваш тиран; и в момента, в който вие вече приемате робството, убивате чудовището и хвърляте трупа му на публиката“.
За Адолф Хитлер написването на „Моята борба“ е финалът на приключението, влязло в историята на Германия като „бирения бунт“. На 8 ноември 1923 г. вечерта в огромната мюнхенска бирария „Бюргербройкелер“ се провежда събрание с участието на членове на баварското правителство начело с провъзгласения за генерален комисар на Бавария Густав фон Кар. Внезапно събранието е прекъснато от водени от Хитлер членове на неговата Националсоциалистическа германска работническа партия (НСГРП). Бирарията е обградена от 600 щурмоваци1 — щурмови групи, нацисти, обикновено бивши военни, но и лумпени, дори криминално регистрирани лица, хомосексуалисти и т.н., организирани за охрана на уличните демонстрации на НСГРП и за въоръжена разправа с обявените за „неприятели“. Облечени са в кафяви ризи, брич и ботуши. Кафявият цвят е официализиран от Хитлер и дава основание с разрастването на националсоциалистическото движение в антинацистка литература да се пише за настъпление на „кафявата чума“. От 1922 г. щурмовите отряди са под командването на Херман Гьоринг, по-късно — на Ернст Рьом). Започва един почти оперетен спектакъл. На входа на бирарията подава „муцуната“ си тежка картечница. Обграден от щурмоваци Адолф Хитлер нахлува в залата. Сред шума от счупени халби бира и столове кандидатът за германски диктатор се качва на маса, вади пистолет от задния си джоб и стреля в тавана. След това се насочва към трибуната, на която фон Кар стои със зяпнала уста, и изкрещява:
„Националната революция започна!“ Следва сензационната му прокламация за сваляне на германското правителство. Смаяните фон Кар, военният ръководител на Бавария фон Лосов, министърът на вътрешните работи фон Зайсер и полицейският шеф фон Шайсер са принудени да приемат, че с тяхно участие се съставя правителство на райха с канцлер Адолф Хитлер и с главнокомандващ на разрешената с Версайския договор стохилядна германска армия генерал Ерих фон Лудендорф. За другия ден е обявено началото на поход към Берлин, имитация на успешния „поход към Рим“ от 28 до 30 октомври 1922 г. на фашистите на Бенито Мусолини. Щурмоваците и присъстващите си пият бирата, но едва ли са имали чувството, че започва нова глава от историята на Германия. Някои дори сравняват сцената с действие от латиноамериканска комедия. А Адолф Хитлер държи реч срещу Берлин — „Вавилон на порока!“
На 9 ноември 1923 г. сутринта се очертава трагикомичността на обстановката в Мюнхен. Баварските властници — „министри“ от „кабинета Хитлер“, обявяват с прокламация нацистите за метежници, а по същото време из Мюнхен се разлепва още една прокламация — за „свалянето на режима на ноемврийските престъпници“ и създаването на временно германско национално правителство с участието на Лудендорф, Хитлер, Лосов и Шайсер. В друга прокламация се съобщава, че всеки германец, който откриел президента на републиката Фридрих Еберт, бившия канцлер Филип Шайдеман (и двамата — социалдемократи) и „техните сподвижници“, е „длъжен да ги достави живи или мъртви“.
Бесен от „предателството“ на своите „колеги“ от „кабинета“ „канцлерът“ на Германия часове наред се колебае за посоката на „националната революция“. След категоричното „Тръгваме!“ на Лудендорф (който дори не е член на НСГРП) Хитлер все пак дава началото на „похода“ към центъра на Мюнхен. Около 3 хил. нацисти в колона по 16, със знамената с пречупен кръст преминават моста на р. Изар. В този момент в НСГРП членуват 55 хил. души, главно в Бавария. Много от участниците в „похода“ са въоръжени с пистолети и ками. Но когато колоната достига до „Фелдхернхале“ — пантеон на войнската слава, тясната улица е преградена от стотина полицаи. В първата редица на колоната са Лудендорф, Хитлер, Гьоринг, охраната им и всички са с надеждата, че полицаите няма да стрелят, защото са предупредени за присъствието на генерал-фелдмаршал Ерих фон Лудендорф, втория след Паул фон Хинденбург по ранг в германската армия от 1916 до 1918 година. Хитлер дори истерично крещи: „Предайте се!“, но се чува изстрел, последван от полицейски залп. В суматохата някои от колоната отговарят със стрелба, други залягат, някои бягат. Хитлер е между строполилите се на земята и при удара навехва рамото си. Вероятно е повлечен и от убития негов адютант Макс фон Шойбнер-Рихтер. В нацистката митология залягането на фюрера се обяснява и с рефлекса на ветерана от Световната война, спасявал по такъв начин живота си на бойното поле. Но за последвалия акт — бягството му от колоната, трябвало да се съчинява историята за оказана от Хитлер помощ на ранено дете!
1
Adolf Hitler. Mein Kamp. London. Melbourne. Sydny. Auckland.. Johannesburg, 1998, 5. VII-Х; Adolf Hitler. Mein Kampf. Boston, 1971, S. XI-XIV.