В престрелката загиват 14 нацисти и 3-ма полицаи. Още двама нацисти загиват при опита на Рьом да запази завзетото от неговите хора баварско Военно министерство. Лудендорф и адютантът му продължават пътя си сами: „Главнокомандващият“, луд от ярост срещу страхливите си сподвижници, е пуснат под „честна офицерска дума“, че няма да избяга и ще е на разположение на властта. Гьоринг е тежко ранен в бедрото, но е изнесен и спасен, като е укрит в еврейско семейство и прехвърлен в Австрия. Там спасяват крака му, но морфинът, който му бият срещу силните болки, става спътник в неговия живот до 1933 г. и отново, когато Германия започва да губи Втората световна война.
Адолф Хитлер се укрива във вила край Мюнхен, принадлежаща на сподвижника му Ернст Ханфщенгл. Там го „спасяват“ от самоубийство две ослепителни руси красавици: съпругата — американка, и сестрата на Ернст. На 11 ноември Хитлер е открит и арестуван без да окаже съпротива. На 26 февруари 1924 г. е главният обвиняем в започващи процеси за държавна измяна срещу петдесетина участници в опита за метеж. Пред един състав на Народния съд в Мюнхен от трима съдии и трима народни заседатели — и тримата заседатели, както се оказва, симпатизанти на Хитлер, са изправени и Лудендорф, и полковник Кригел, член на германската делегация за подписването на 28 юни 1919 г. във Версай на договора с победителките в Световната война. „Сбогуването“ на Кригел с колегите му, офицери от Антантата, е една от най-прочутите фрази в съвременната германска история със своето пророческо звучене: „Довиждане господа, среща след двадесет години!“ От отсъстващите „бирени герои“, но обвиняеми, главната личност е Херман Гьоринг, капитан, един от асовете на Германия в битките във въздуха, последният командир на прочулата се с победите си ескадрила „Рихтхофен“.
На процеса Хитлер се държи според правилото „най-добрата защита е най-свирепото нападение“, но и 11 адвокати се грижат за обвиняемите. „Кандидат-канцлерът“ вече е любимец на най-върлата германска реакция. Бързо му минава намерението, споделено със сподвижници, да гладува до смърт, за да се превърне в национален символ на борба за нова Германия. Пред стотина журналисти, които надушват „събитието на месеца“, в продължение на 4 часа обвиняемият се нахвърля яростно срещу „ноемврийските предатели“ от 1918 г, забили „нож в гърба“ на победоносната германска армия, и срещу създателите на Ваймарската република. Австриецът, ефрейтор от германската армия, твърди: „Нямаше по-голяма държавна измяна от предателството от 1918 година. Аз се смятам за най-добър немец, който иска най-добра участ за германския народ… Аз обвинявам Еберт, Шайдеман и останалите в държавна измяна. Обвинявам ги, защото те унищожиха 70-милионна нация… Германия само тогава ще стане свободна, когато марксизмът бъде унищожен.“ Прокурорът иска за Хитлер, който все пак не е екстрадиран и предаден на австрийското правосъдие, 8 години затвор, по 6 години — за трима от обвиняемите, по 2 — за Лудендорф, Фрик (в изборите за Райхстаг на 4 май 1924 г. той е избран за депутат, а на 30 януари 1933 г. Хитлер го прави райхсминистър на вътрешните работи; Фрик и почти веднага разпуска баварското правителство и съставя нацистко!) и Рьом, и по една и половина — за останалите. В последната си дума Хитлер не е оригинален — почти повтаря защитни речи от процеси от XIX в.: „Вие може хиляди пъти да ни обявите за виновни. Богинята на вечния съд на историята ще разкъса на парчета с усмивка обвинителната реч на прокурора и присъдата на Вашия съд, защото ще ни оправдае.“
Адолф Хитлер е осъден на 1 април 1924 г. на 5 години затвор заедно с още трима други нацисти. Лудендорф е оправдан. Той, Вебер и Рьом са с униформи с ордените си за храброст. Присъстващите вътре в залата и вън от нея приветстват осъдените с бурни възгласи „Хайл!“. В затвора-крепост в град Ландсберг Хитлер получава писмо от 8 години по-младия Йозеф Гьобелс, доктор по филология и начеващ националсоциалист, с благодарност за публикуваната защитна пледоария на фюрера: „Там Вие представихте катехизиса на нова политическа вяра сред отчаянието на един свят, който рухва след като е лишен от своите богове.“ Но вероятно Хитлер е останал най-поласкан от многобройните поздравления за поведението си пред съда от приветствието, което е получил за рождения си ден — 20 април, от една от звездите на световния расизъм, Хустън Стюарт Чембърлейн (втората му съпруга е една от дъщерите на Рихард Вагнер и от 1916 г. отказалият се от английското си гражданство Чембърлейн, получил германско гражданство, живее в Байрот в къщата на гениалния композитор), автор на „Основите на XIX век“, книга, издадена през 1899 г. в Мюнхен: „Нека Бог, който Ви изпрати, Ви дари още дълги години живот за благото на германския народ.“ През 1923 г. Хитлер е бил на поклонение в Байрот при „английския германец“. После получава от него писмо, че Германия, родила един Хитлер във времена на най-голямо нещастие, дава доказателство за жизнеността си!