„Моята борба“ е посветена на 16-те загинали на 9 ноември 1923 г. в Мюнхен нацисти. Лобното място през 1935 г. е превърнато в мемориал на загиналите в борбата за власт нацисти с надпис: „Кръвта, която те проляха, се превърна в кръстителна за райха.“
По години от „Моята борба“ са продадени следните бройки: през 1925 г. — 9473, през 1926 — 6913, през 1927 — 5607, през 1928 — 3015, през 1929 — 7664, през 1930 — 54 086 (в тази година световната икономическа криза, започнала в САЩ в края на 1929 г., засяга все по-силно Германия и в изборите за Райхстаг на 14 септември 1930 г. нацистите получават 6 409 000 гласове — 18,3% от гласувалите, и 107 депутати при състав на Райхстага от 597 депутати; все във връзка с кризата тази година е издадено евтино народно издание на „Моята борба“, с което се обяснява скокът в тиража в сравнение с 1929 г.), през 1931 — 50 808, през 1932 — 90 351. А когато на 30 януари 1933 г. Хитлер получава канцлерския пост, до края на годината са продадени 1 млн. броя. През 1936 г. дори се появява издание на Брайловата азбука за слепи! През 1939 г. общият брой на продадените в Германия екземпляри достига 5 450 000. Последното издание на „Моята борба“ е от 1943 г., а общият брой на продадените екземпляри вече е 9 840 000.
След неуспеха на опита за „горещ Аншлус“ — присъединяване на Австрия към Германия, организиран от австрийски и германски нацисти на 25 юли 1934 г., при който е убит канцлерът Долфус, разпространението на „Моята борба“ в Австрия е съпроводено и с реклами, и с протести. При някои от антихитлеристките демонстрации младежи са изисквали изхвърляне от книжарниците на всички екземпляри от книгата на Хитлер — австриецът, който призовава към ликвидирането на независимостта на родината му. За подобни демонстрации изпратеният да копае гроба на Австрия германски посланик фон Папен (участник в погребението на Ваймарската република) е поискал от австрийското правителство присъди!
Непредизвикват очудване внушителните числа на продадените след 30 януари 1933 г. бройки от „Моята борба“ на немски език. Тя става задължителна в Германия за обществените библиотеки и за личните — на всеки държащ да не изпадне в немилост член на НСГРП. Подарява се при всички възможни случаи — рождени дни, всякакви тържества, включително и при сватби, а хиляди германци са искали да я притежават с автограф — нея, „Библията на германския народ“! Авторът й става най-скъпо платеният германски „писател“ — милионер. Още през 1928 г. той се сдобива с деветстаен апартамент в Мюнхен и с вила над Берхтесгаден, която по-късно се превръща в знаменитото му и достъпно само за малцина убежище — „Орловото гнездо“.
Да притежаваш „Моята борба“ още не означава да си я чел и още по-малко — да си я разбрал — и в Германия, и дори в чужбина. Не случайно американецът от германски произход Ф. Валентин твърди, че „историята на Хитлер е история на едно подценяване“. Международният интерес към основното произведение на Адолф Хитлер се засилва след като авторът става канцлер на Германия и само за няколко месеца ликвидира до основи Ваймарската република. Появява се по-висш от фашисткия модел тоталитаризъм — националсоциалистическият, който в своята политическа структура, в пропагандата си и терора си започва да се доближава до болшевишкия — родоначалника на тоталитаризма. Хитлер не случайно е изповядвал пред интимното си обкръжение, че се е учил от революционните методи на Ленин, Троцки и Сталин. Чрез пълното подчиняване на икономиката болшевизмът обаче достига до такова тотално подчиняване на отделната личност, за което фюрерът може само да мечтае до превръщането й в колективизирана пионка без никакви шансове да достигне до осмия хоризонтал и да се превърне в царица.
Когато Хитлер се заклева в реч пред учредителния конгрес на Германския трудов фронт на 10 май 1933 г, че вижда „своята задача пред германската история да унищожи марксизма“, Йосиф Сталин нарежда да му се преведе незабавно и тайно „Моята борба“ в единствен екземпляр, само за негово ползване! Този екземпляр беше намерен след кончината на Съветския съюз в тайниците на Централния комитет на комунистическата партия и издаден през 1992 г. в столицата на Туркмения Ашхабад в обявен 5000 тираж. Изненадата дойде не от факта за издаването на „Моята борба“ на руски език, а от некачествения с много грешки превод. Една година по-късно издателите пуснаха превода само с някои усъвършенствания на стила по Интернет, със същите неприятни грешки.
Също без разрешение, тъй като Хитлер забранява книгата му да бъде издавана на френски език, „Моята борба“ излиза през 1934 г. в Париж. Ние поемаме пълната отговорност за интегралната публикация на доктриналното произведение на Хитлер, пишат в предупредителна бележка издателите, „защото е в национален интерес да се пренебрегне забраната“ — тази книга вече е разпространена в Германия в повече от 1 млн. екземпляра и упражнява върху ориентацията на народа „такова влияние, за което, за да му се намери аналог, трябва да се стигне до Корана“. Френското издание започва с мото от маршал Лиоте: „Всеки французин трябва да прочете тази книга.“ Кратко и ясно — на границата на Франция отново надвисва страшната германска, този път организирана от фанатик опасност! През 1939 г. „Моята борба“ е преиздадена, а във Франция, след Втората световна война са направени фототипни преиздания.