Не закъснява италианското издание на „Моята борба“. И то е от 1934 г., но е придружено от специален кратичък предговор от самия Хитлер. Фюрерът подчертава, че „фашизмът и националсоциализмът са най-тясно свързани със своите фундаметални становища за разбирането на света и имат мисията да ознаменуват новия живот с плодоносно международно сътрудничество“. Така най-всестранното взаимно разбирателство означавало да се служи на мира в целия свят и за благото на народите. Изданието е в два тома за разлика от утвърдената вече практика в Германия „Моята борба“ да излиза в един том. Обяснението на италианските издатели е, че немският език бил по-синтетичен от италианския и при превода, за да бъдел най-прецизен, изданието в един том би достигнало почти хиляда страници. Първият том на италиански език започва с доста подробна биография на Хитлер, дело на редакцията.
Все през 1934 г. „Моята борба“ се появява на датски, шведски и норвежки език, през 1935 — на испански и унгарски език, през 1936 — дори на арабски език (!), китайски и чешки, през 1938 — на японски език, 1941 — на норвежки (Норвегия е окупирана от германски войски) и фински език, през 1944 — дори на тамилски език, за част от населението на Индия и Цейлон (сега Шри Ланка).
Много по-сложни са перипетиите при издаването на „Моята борба“ на английски език във Великобритания и САЩ. И в тези страни решават да запознаят сънародниците си с „новата Библия“, но чрез купуването на правото на издаването на книгата. Започва любопитна история. През 1928 г. английско издателство получава предложение за издаването във Великобритания и САЩ на „Моята борба“, но до 1933 г. няма желаещи да публикуват толкова дълга, скучна и трудна за превод книга. През 1933 г. Хитлер вече е канцлер, но издаването на „Библията“ този път се забавя, защото от Германия налагат цензуриран от най-висше нацистко място вариант. Той се появява през 1933 г. във Великобритания (поради не особено големия интерес тиражът от 5000 броя се продава след намаляването на цената на книгата) и в САЩ (там пък от еврейската общност следват протести и тиражът до 1937 г. едва надхвърля 7000 броя). През 1937 г. второто издание на „Моята борба“ в САЩ среща този път протестите на Германското посолство във Вашингтон поради антинацистката обложка на книгата.
Със засилването на международното напрежение в Европа и в Азия — коалицията Германия, Италия и Япония е в настъпление, до края на 1938 г. във Великобритания зашеметяващите безнаказани агресивни действия на нацистите срещу Австрия и Чехословакия осигуряват продажбата на „Моята борба“ общо до 88 000 броя. А през 1939 г. във Великобритания и в САЩ се появява пълен превод на произведението на Хитлер. В САЩ дори две фирми се съдят за правата на изданието.
Разпространените и днес в англоезичните страни издания на „Моята борба“ са с превод от Ралф Манхайм. Преводачът е използвал първото издание на книгата на Хитлер, но със свои бележки отбелязва всички извършени и до последното й издание от 1943 г. промени в текста, за да се убедял сам читателят за проблемите със стила и съдържанието, с които са се занимавали германските редактори и коректори на книгата. Манхайм признава колко много е бил затруднен при превода, тъй като Хитлер, добър оратор, бил недоучил писател, повлиян е от лошия стил на четените в годините на неговата младост във Виена вестници, изпълнени с расизъм и антисемитизъм. Дори и когато Хитлер използвал класици на германската литература като Гьоте и Шилер, то това не е плод на задълбочения им прочит, а на хаотично придобита информация. „Моята борба“, констатира Манхайм, просто е не съвместима с английския език, защото от лош немски трудно може да се постигне добър английски език.
Отзивите за „Моята борба“ вън от нацистка Германия са диаметрално противоположни. Според симпатиите или антипатиите на полемизиращите те са панегирици или анатеми. Появяват се и книги със заглавия като „Неговата борба“, или като „Тяхната борба“ — френско издание, поставило в една фамилия Ленин, Мусолини, Хитлер и Франко.