В Германия тази история е предмет на хиляди изследвания и дискусия, която включи специалисти от всички направления не само на обществените науки, но и на медицината. Германският изследовател на националсоциализма Вернер Мазер, автор на преведена и на български език с известни съкращения биография на Хитлер4, публикува специално съчинение, посветено на „Моята борба“5. Проучени са и най-дребните подробности от живота на Адолф Хитлер и неговите последователи. И преди Хитлер да стане канцлер е било известно, че най-големият през XX в. поборник за расова чистота, „доказал“ световноисторическата мисия на германската нация срещу евреи, цигани, негри, славяни и други „непълноценни“ народи, е с незаконнороден баща! Известна е само бабата на Адолф, но кой е неговият дядо и днес е една от големите тайни на историята на XIX век. В антинацистката литература се поставя с основание въпросът „А ако дядото е евреин или славянин?“ какво остава тогава от расистките бълнувания на Адолф Хитлер, роден от баща, който чак до своята 40-годишнина живее с името Алоиз Шиклгрубер, когато го прекръстват на Алоиз Хитлер?
Със заслужена световна известност чрез книгите си по съвременна история на Германия се ползва Калр Дитрих Брахер. Разборът му на идеите, развити от Хитлер в „Моята борба“, не е с по-снизходителни оценки, в сравнение с най-критичните материали на автори от страни — жертви на нацистката агресия. Книгата, пише Брахер, нито като автобиография, нито като философска система, има значение. „Тази безкрайна поредица от приповдигнати фрази по непрекъснато предъвквани теми, въпреки всички редакторски и коректорски усилия, е написана в приповдигнат и претенциозен стил, характерен още за неговите писма в младостта му.“ На тези страници, които не съдържат почти нищо оригинално, Хитлер обаче успява да им придаде „ужасяваща реалност под формата на Третия райх“6.
Един от най-превежданите биографи на Хитлер е Йоахим Фест, автор и на филма „Хитлер, една кариера“, създаден с кадри от германските седмични кинопрегледи и прожектиран по петте континента (включително и в България). За „Моята борба“ Фест също както и много други изследователи на нацизма, е категоричен: „Тя по-скоро е резултат от произволна компилация на много теории, които от средата на XIX в. се откриват в обширния фонд на псевдонаучния мракобеснически национализъм.“ „Но, според Фест, колкото и незадоволителен и литературно неуспешен да е предприетият опит в «Моята борба» да се предложи една философия, все пак тя съдържа, дори с фрагментарния си неорганизиран маниер, всички елементи на националсоциалистическата идеология. Всичко, което Хитлер наистина е искал, е в нея, въпреки че неговите съвременници не са го открили.“7
Наистина в „Моята борба“ може да се открие идеологията на националсоциализма, колкото и идеите й да са разпиляни по страниците на двата тома. Хитлер изопачава живота си не само за да прикрие нелицеприятните за „великия водач“ моменти, но и да достигне до обикновения германец, да му внуши, че и той самият е живял подобно на всеки човек от народа. Но книгата е препълнена с омраза, тя блика от всяка страница. Основните вътрешнополитически и външнополитически идеи на Хитлер се свеждат до откриването на „неприятелите“ на германския народ в лицето на евреите, марксистите и демократите, които трябва да бъдат отстранени с всички възможни средства.
6
Bracher, D. Die deutschen Diktatur. Entstehung, Struktur, Folgen de Nationalsozialismus. Koln, 1997,8. 195–196.