Когато започва да диктува „Моята борба“, Хитлер вече изповядва най-яростен антисемитизъм и поддържа, че Германия е постоянна жертва на световен еврейски заговор. Ако Германия изгубела и следващата война, тя щяла да пропадне и заедно с нея — и цялата бяла раса. В реч през май 1923 г. в разгара на окупацията на Рурската област от френско-белгийските войски, когато райхсправителството на Германия обявява пасивна съпротива, пред хилядно множество Хитлер проповядва в духа на набитите в съзнанието му антисемитски текстове от евтините брошурки, с които са били пълни вестникарските будки във Виена: „Евреите наистина са раса, но те не са човешки същества, създадени по подобие на вечния Бог. Евреинът е подобие на дявола и юдаизмът е расовата туберколоза на народите.“
Зад антисемитизмът застава най-ретроградната сила на трите големи империи: Русия, Австро-Унгария и Германия. Псевдоучени и политици-екстремисти си играят с най-низките страсти на невежата тълпа, за да я държат покорна и тя да излива гнева си в посока, която не заплашва управниците. С развитието на обществата през XX в. антисемитизмът не изчезва, въпреки че успехите на науката и техниката и издигането на културното равнище на населението изискват отслабване на фанатизма, на преследването на хора по расов признак. Антисемитизмът се свързва в националсоциализма с расизма, за да се изпишат най-позорни страници в човешката история.
Наблъскал мозъка си с антисемитски и расистки „бисери“, с популяризации и на тема социален дарвинизъм, Хитлер пледира за приложение на социализираната биология в живота на обществото и смесва съвършено различни понятия като раса и държава с объркана социална стратификация. В „Моята борба“ ариецът, поставен в основата на нацистката расистка мистика, е представен като всемогъщо митическо същество — с чудотворна мощ, първосъздател на световната цивилизация и гарант за всички нейни успехи. А заплахата за цивилизацията и „по-добрата част от човечеството“ е смесването на расите и задачата на световната история била да изучи историята на расите, а не както историческата наука потъвала в изброяването на факти. Главният враг, който коварно тайно и открито нагло рушел основата на цивилизацията, бил евреинът.
[#11 Ibid., р. 255.]
Антисемитският връх в „Моята борба“ е достигнат със съжалението, че част от германските евреи не били подложени на въздействието на отровен газ още в началото на Първата световна война. Хитлер явно е под въздействието на полученото от английска газова атака в самия край на Световната война обгазяване, при което временно ослепява. А по време на Втората световна война и Хитлер, и неговите най-близки сподвижници, са готови с плановете си за „окончателното решение“ на еврейския въпрос. Още през 1935 г. Хитлер осъществява няколко точки от програмата, с която на 24 февруари 1920 г. поставя началото на своята партия и които доразвива на десетки страници в „Моята борба“. Райхстагът приема закони, според които само германците с „чиста“ кръв получават политически права. Забраняват се браковете и дори извънбрачните връзки на евреи с германци или с индивиди със сродна „чиста“ кръв8.
В „Моята борба“ е записана и външнополитическата цел на бъдещата нацистка държава — да унищожи „срамния“ Версайски договор и чрез супермодерна вътрешна армия да премахне „неумолимия смъртен враг на германския народ“ — Франция. Главното разширение на нова Германия — „майката на целия живот, която е дала културния облик на днешния свят“, щяло да се осъществи на Изток. Там „гигантската руска държава била узряла за разпадане“ и на нейни територии за по-малко от сто години чистите германци щели да достигнат до 250 милиона.
Хитлер дори е посочил годината на началото на Втората световна война. Когато нацистите достигнели до властта, те за 6 години щели да изковат меча на своето победно шествие из Европа. Известно е, че нацистите дойдоха на власт през 1933 г. и точно след предвидените 6 години войната започна. Но Хитлер първо трябваше да сключи на 23 август 1939 пакт със Сталин за разбойническа подялба с Европа, а след това двамата водачи на двете тоталитарни държави се надлъгваха кой първи и при какви най-изгодни условия да нападне другия.
Национализмът е феномен на покрусената от поражението в Първата световна война Германия, разтърсена от леви и десни екстремистки движения. Няма обаче сериозен изследовател на историята на следвоенното германско общество, който да не твърди, че без Адолф Хитлер зачеването на това общество би било невъзможно и че началните години на НСГРП преминават под знака на „Моята борба“9. Със свой принос в отглеждането на тази партия е и Антантата, която спечелила войната, но загубила мира10, като създава международна система от мирни договори — диктати, и дава на Хитлер морално основание да сипе проклятия срещу лицемерната политика на победителките и срещу парламентарната система и демокрацията. От срутените кумири ефрейторът кове воля за реванш, създава и вдъхновява в невиждан устрем към властта партия, обещава в новата война страховита победа и с пропаганда и терор обединява германското общество, способен е да превърне всеки негов член в истински или потенциален убиец преди народът сам да стане мъченик и жертва, заплатил с кръв и страдания вярата в „изпратения от Провидението“ месия.
8
Вж. Семков, М, Европа и фашизмът. С., 1979; второ издание, 1983, стр. 223–224. Вж. Семков, М. Фашизмът. С., 1989, с. 210–257, 298–355.
9
През 1928 и 1929 г. Хитлер пише още една книга, но не позволява публикуването й. Тя съдържа по-подробно развита външнополитическа програма на бъдещия Трети райх и авторът и е имал основание да я пази в тайна: Hitlers Zweites Buch. Stuttgart, 1961.
10
„Войната спечелена, мирът загубен“, възкликва журналистът Умберто Анжели и само с няколко думи отразява масовото недоволство в Италия от незначителното „парче от тортата“, което получава за воюването си на страната на Антантата от 1915 до 1918 година.